— Наистина? И защо? — промърмори той.
— Всички знаем за вашия прочут аквариум! — продължи мило Енид. — Очевидно е, че обичате рибите. А тази яхта разполага с инструктор по гмуркане на борда си! Не забравяйте, че океанът е като гигантски аквариум! Гмуркали ли сте се някога?
— Не — отсече Пол.
— Чувала съм, че било много лесно да се научиш — изрече любезно Енид и се отдалечи.
Гонгът обяви началото на вечерята.
— Нини! — възкликна Филип, най-сетне успял да открие леля си сред тълпата. — Цяла вечер те търся! Къде беше?
— Побъбрих си малко с Пол Райе.
— И защо, за бога, ще си бъбриш точно с него? Особено след всички неприятности, които причини на нашата кооперация?!
— Защото харесвам съпругата му! — заяви Енид. — Не мислиш ли, че би било прекрасно, ако с Пол внезапно се случи нещо и съпругата му остане сама в апартамента, без него?
— Аха, замисляш убийство, така ли? — засмя се Филип.
— Разбира се, че не, скъпи! Но знаеш, че и преди се е случвало.
— Какво се е случвало? Убийства ли?
— Не. Инциденти.
Филип подбели очи и я поведе към главната маса, където освен Ана-Лиза и Пол, и Шайфър, разбира се, имаше още неколцина човека, които Енид не познаваше, но които се оказаха делови партньори на Пол. Шайфър седеше до Пол, до нея седеше Филип, а след това идваше мястото на Енид.
— Прекрасно събитие! — обърна се Шайфър към Пол от благоприличие.
— Права сте! Отлично е за бизнес! — съгласи се той.
Филип постави ръка върху облегалката на стола на Шайфър и леко докосна врата й. Тя се приведе към него и двамата си размениха кратка целувка. От другата страна на масата Ана-Лиза ги наблюдаваше със завист. Двамата е Пол никога повече нямаше да имат подобна близост. Докато се изправяше, за да изнесе речта си, тя се запита какво изобщо ще имат оттук нататък.
Отправи се към подиума. На монитора пред нея бе качено копие на речта й. Ана-Лиза обгърна с поглед морето от лица. Някои бяха изпълнени с очакване, а други — отпуснати самодоволно. И защо да не бъдат самодоволни? Всички бяха богати, много богати! Имаха си хеликоптери, самолети и множество къщи в провинцията. И предмети на изкуството. В изобилие. Точно като тях с Пол. Хвърли поглед към него. Той барабанеше нервно с пръсти по масата, като че ли нямаше търпение целият този цирк да свърши.
Ана-Лиза Райе си пое дълбоко дъх и правейки завой от първоначалната си идея, обяви:
— Искам да посветя този благотворителен бал на моя добър приятел Били Личфийлд!
Пол се стресна, присви очи, обаче тя продължи:
— Били изживя живота си, прекланяйки се пред изкуството, а не пред парите — факт, който вероятно звучи светотатствено за всички вас, хората от света на финансите. Ала Били познаваше истинската стойност на изкуството — знаеше, че тя не се състои в цената на платното, а в богатството, с което то зарежда душата. Тази вечер всички ваши дарения ще отидат за децата, които са лишени от привилегията да притежават изкуство в живота си. Но ние от фондация „Цар Давид“ можем да променим това!
Ана-Лиза се усмихна, пое си дълбоко дъх и продължи:
— Миналата година събрахме над двадесет милиона долара. Тази вечер се надяваме да съберем още повече! Кой желае да бъде първи и да направи своето дарение?
— Аз! — извика един мъж от предната редица. — Половин милион долара!
— Половин милион и тук! — подвикна друг.
— Един милион! — изкрещя трети.
— Два милиона!
За да не остане назад, Пол се изправи и изрева:
— Пет милиона!
Ана-Лиза го изгледа безстрастно. А после кимна, усещайки внезапен прилив на вълнение. Наддаването за дарения продължаваше.
— Още пет милиона! — извика друг.
Само за десет минути всичко приключи. Ана-Лиза бе събрала тридесет милиона долара. „Да — помисли си удовлетворено тя. — Именно за това беше всичко!“
След като се завърна на мястото си, Енид протегна ръка и докосна нейната. За да чуе шепота й, Ана-Лиза трябваше да се приведе леко:
— Браво на теб, скъпа! Дори и госпожа Хаутън не би се справила по-добре! А Били много би се гордял е теб! — Хвърли крадешком поглед на Пол, придърпа Ана-Лиза още по-близо до себе си и допълни: — Ти изумително приличаш на нея, скъпа моя! Просто не забравяй да го направиш с мярка!
Шест седмици по-късно Ана-Лиза Райе се приведе над перилата на суперяхтата и проследи с поглед Пол и инструкторът по гмуркане как изчезват под повърхността на водите в Големия бариерен риф. Обърна се и почти моментално до нея се озова един от членовете на екипажа.