— Ехооо! — подвикна Енид Мърл на Ана-Лиза Райе. Ана-Лиза надникна през перилата на терасата, където надзираваше издигането на голяма бяла сватбена палатка, и зърна размахалата възбудено ръце своя съседка. — Ей сега ми се обади един репортер! Санди Брюър е осъден! Отива в затвора!
— Ела тук и всичко ми разкажи! — извика в отговор Ана-Лиза.
Няколко минути по-късно, запъхтяна, Енид се появи на терасата и започна да си вее с ръка.
— Боже, толкова е горещо! Направо не мога да повярвам, че през септември може да има такива горещини! За събота го дават тридесет и три градуса, представяш ли си?! Нищо чудно да има и буря!
— Няма проблеми — усмихна се Ана-Лиза. — Вече си имаме палатка, както и цял апартамент! Между другото, разчистих почти всички неща от балната зала горе, така че вече можем да ходим и там!
— Как е Пол? — запита от куртоазия Енид.
— Все така — отговори Ана-Лиза с тихия примирен тон, който бе възприела за тази тема, след което по навик кимна тъжно е глава. — Бях при него тази сутрин.
— Скъпа, направо не знам как издържаш всичко това! — продължи задължителните си реплики Енид.
— Е, винаги има шанс на някакъв етап да се възстанови. Нали казват, че ставали и чудеса!
— Е, тогава ще си имаме още един Стивън Хокинг! — изрече окуражително Енид, като я потупа по ръката.
— Между другото, реших да даря на болницата известна сума за построяването на крило на името на Пол. Макар и Пол никога да не излезе от кома, възможно е след десет години някой със същия проблем да се възстанови!
— Правилно си решила, скъпа! — кимна одобрително Енид. — И все така продължаваш да ходиш при него всеки ден! Възхитително!
— О, разстоянието не е много голямо! Само тридесет минути е хеликоптер! — махна е ръка Ана-Лиза и я покани да влязат в уютния хлад на апартамента. — Но сега ми разкажи всичко за Санди!
— Така! — кимна Енид и пое огромна глътка въздух, достойна за новината, която се канеше да съобщи. — Осъдили са го на пет години затвор!
— Ужасно!
— Прокурорът бил решил да го използва за назидание. Вероятно няма да изкара целия срок — може би само две години и половина, три. А после, когато излезе, вече никой няма да си спомня за него. Винаги става така. Единственото, което не успях да разбера в цялата тази история, е как изобщо Санди Брюър е успял да се докопа до кръста!
— Не знаеш ли? — изгледа я усмихнало Ана-Лиза.
— Не, скъпа. Наистина не знам!
— Ела с мен! Ще ти покажа нещо!
И поведе Енид нагоре към голямата спалня. Там, на бюрото й седеше грубата дървена кутия, която госпожа Хаутън бе завещала на Били Личфийлд.
— Познаваш ли тази кутия? — попита домакинята и надигна капака. Извади бижутата на госпожа Хаутън, които беше купила на търга, посочи лостчето на дъното и вдигна кутията по-близо до очите на Енид. — Има фалшиво дъно!
— Господи, Боже мой! — възкликна Енид, грабна кутията и започна да я разглежда. — Значи ето къде го е държала! — Върна кутията на новата й собственичка и добави: — Напълно типично за Луиз! Да скрие нещо, като го остави пред очите на всички! А как успя да стигнеш до тази кутия, скъпа?
— Даде ми я Шайфър. След благотворителния бал на фондацията. Била трогната от онова, което казах за Били, и настоя аз да я взема.
— А тя как се е добрала до нея?
Ана-Лиза се усмихна, погледна я дяволито и отбеляза:
— Очевидно и това не знаеш, нали? Е, взела я е от апартамента на Били в деня, когато го намери.
— Умно момиче! — кимна одобрително Енид. — Толкова съм щастлива, че двамата с Филип най-сетне ще се оженят!
— Хайде да се качим горе! — подкани я весело домакинята. — Искам да видиш балната зала!
— О, скъпа, божествено е! — извика Енид, когато прекрачи огромните дъбови порти.
Подът бе възвърнал стария си шахматен вид от черен и бял мрамор, аквариумът беше изчезнал, а мраморната камина беше наскоро полирана, за да разкрие гравюра, разказваща историята на богинята Атина. За щастие Пол не бе докоснал тавана, така че херувимите и другите фрески си стояха непокътнати. Из цялата зала бяха пръснати малки масички, столове и вази, пълни с люляк и бели лилии. Огромното помещение ухаеше наистина божествено. И сега, докато оглеждаше възстановената камина, Енид кимна одобрително и отбеляза: