Выбрать главу

— Великолепно! Постигнала си много нещо за кратко време!

— О, аз съм много ефективна! — отвърна с усмивка Ана-Лиза. — Пък и имах нужда от нещо, с което да си запълвам времето, защото толкова скоро след инцидента е Пол все още не е прилично да се показвам по обществени места.

— Абсолютно правилно си преценила, скъпа! Даже още шест месеца ще бъде така! Но пък едно частно мероприятие в собствения ти апартамент е нещо съвсем различно! Освен това само със седемдесет и пет гости!

— Между другото, позволих си да поканя също така Минди и Джеймс Гуч, както и Сам — уточни Ана-Лиза. — Мисля, че Минди е една от онези дърти вещици от приказките на Братя Грим, които ако не ги поканиш, после вършат какви ли не поразии!

— И тук си напълно права — съгласи се Енид. — Освен това винаги е много приятно да има и деца на сватбата! — огледа залата с удоволствие и възкликна: — Боже, как хубаво сме си прекарвали в тази бална зала! Когато Луиз беше жива и все още млада, разбира се. Всички се надпреварваха да бъдат канени на нейните партита и после всички идваха! От Джаки Онасис до Нуреев! В онези години принцеса Ерейс беше все още само Ерейс Кели. Дори кралица Елизабет ни удостои с присъствието си веднъж! Водеше си лична охрата — красиви млади мъже в ушити по поръчка костюми.

— Но как така госпожа Хаутън се е оказала крадец?! — не можеше да проумее Ана-Лиза. — Или поне така изглежда отстрани.

Енид се залюля леко и Ана-Лиза я хвана за ръката, за да не падне.

— Добре ли си? — попита, отвеждайки я до един фотьойл.

— Добре съм, мила, добре съм — потупа я успокоително по ръката възрастната жена. — От жегата е. Старите хора не се справят много добре с жегата. Точно затова непрекъснато слушаме онези страховити истории за старци, починали по време на гореща вълна. Може ли малко вода, ако обичаш?

— Разбира се — кимна Ана-Лиза и натисна бутона на интеркома. — Герда? Би ли донесла, ако обичаш, една чаша вода е лед за госпожица Мърл?

Водата пристигна веднага и Енид отпи голяма глътка от нея.

— Така. Вече е по-добре! Та за какво говорехме, скъпа?

— За кръста. И госпожа Хаутън.

Енид извърна очи и отбеляза:

— Ти толкова много приличаш на нея, скъпа! Забелязах го още тогава, на благотворителния бал!

Ана-Лиза се засмя и отбеляза:

— Да не би да искаш да ми кажеш, че и аз имам скрито антично съкровище в апартамента си?

— Не, скъпа. Госпожа Хаутън не беше крадец! Тя беше много други неща, но задигането на антични предмети от музеите не беше в неин стил.

Ана-Лиза приседна на малкия бален стол до възрастната жена и запита:

— Тогава как се е озовал у нея?

— Много си любопитна — отбеляза притеснено Енид.

— Просто ми е интересно.

— Някои тайни е най-добре да си останат такива — тайни.

— Но Били Личфийлд плати с живота си за това!

— Да, скъпа! — кимна Енид, като потупа ръката й. — И до момента, в който ми показа кутията, за нищо на света не бих допуснала, че Били Личфийлд би могъл да бъде замесен в продажбата на кръста! Това също не беше в стила му!

— Беше отчаян — изрече тъжно Ана-Лиза. — Сградата им беше на път да се превърне в кооперация, а той не разполагаше с пари, за да си купи апартамента. Беше убеден, че ще бъде принуден да напусне Ню Йорк!

— Ах, Ню Йорк! — въздъхна Енид и отпи нова глътка вода. — Ню Йорк открай време си е бил трудно място за живеене. В крайна сметка този град е по-силен от всички нас. Живея тук вече повече от седемдесет години и виждам как всичко се повтаря отново и отново. Градът продължава напред, но човекът в него — не, и който не успее да го направи, бива прегазен. Опасявам се, че точно това е станало и с Били. — Енид се отпусна назад във фотьойла и въздъхна: — Уморена съм, скъпа. Бавно, но сигурно остарявам!

— Нищо подобно! — възрази Ана-Лиза. — А що се отнася до Били, виновният е само Пол! Една вечер Санди Брюър му показал кръста. А Пол си помислил, че Санди се кани да го уволни заради загубата на двадесет и шест милиона долара в сутринта на прочутия ден на Погрома на интернет! Затова Пол веднага отишъл в едно интернет кафене и изпратил нелегален имейл до „Таймс“!

— Ясно! — кимна Енид, най-сетне подредила пъзела. А после, махвайки с ръка, сякаш искаше да прогони всичко това надалеч, добави: — Както винаги съм казвала, нещата винаги се нареждат така, както трябва!

— Дали? А аз все още държа да узная как госпожа Хаутън се е сдобила с кръста! — Погледна Енид право в очите, без въобще да примигне. „Само Луиз можеше да прави така!“ — каза си Енид. А после Ана-Лиза изрече тихо: — Енид, моля те! Дължиш ми истината!