— Знам, че е само една селска къща, но това не ни пречи да я направим както трябва! Все пак можем да си го позволим, нали така?! А после поне двадесет години няма да ни се налага да се притесняваме за друга! — отбеляза Минди, погледна към Джеймс и се усмихна. — А след шестнадесет години ще бъдем в средата на шестдесетте! И ще имаме почти четиридесетгодишен брак! Няма ли да бъде страхотно?!
— Да — кимна Джеймс с типичната си от последните няколко месеца нервност.
Минди все още не бе казала нищо по темата за Лола, но пък и не беше необходимо, фактът, че му бе изпратила онези разпечатки на блога й, бе повече от достатъчен. И Джеймс си знаеше, че те никога нямаше да разговарят за това, както не говореха и за нещо, което не вървеше в брака им. Но за Минди, разбира се, това негласно споразумение не важеше — поне когато разказваше за брака им в блога си.
— Е, какво мислиш? — попита тя сега. — По-малкият или по-големият? Аз бих избрала по-големия, макар че е с три хиляди долара по-скъп. Все пак Сам ще си кани приятели през лятото, така че ще имаме нужда от повече място за храна!
— Мисля, че идеята ти е страхотна!
— А между другото, купи ли тоалетна хартия и домакински ролки? — изгледа го въпросително тя.
— Още вчера. Не си ли забелязала още? — рече Джеймс.
— Виж какво, Джеймс, напоследък съм доста заета! С този ремонт на къщата и превръщането на блога ми в книга направо не мога да си вдигна главата от работа. Което ми напомня, че Сам ще доведе на сватбата своята малка приятелка. Помолих Тайър Кор да дойде у нас към два, за да вземе Сам, а после двамата ще отидат на гара „Пен стейшън“, за да посрещнат Доминик. Тя пристига от Спрингфийлд, Масачузетс. Така че можеш само да ми благодариш — реших, че ще предпочетеш да прекараш деня си сам, за да можеш да се отдадеш на писането на новата си книга!
— Благодаря — смотолеви Джеймс.
— И още едно нещо! — продължи назидателно Минди. — Доминик е племенницата на Били Личфийлд! Иронично, нали? Но очевидно такъв е животът и светът наистина е тесен. Сам се запознал с нея на тенислагера, а тя ще заминава през есента в училището на мис Портър. Така че гледай да не изречеш нещо неприятно за Били! Тя е много чувствително момиче! Иначе няма какво да я съжаляваме. Сам казва, че наследила три милиона долара от завещанието на Били. Парите били в швейцарска банкова сметка. Кой би си помислил, че Били е разполагал с толкова много пари?!
По-късно през същия ден, някъде в ранния следобед, Лола Фабрикънт се събуди в леглото на Тайър Кор изтощена. Тайър беше излязъл — вероятно пак изпълняваше поръчки на онази кошмарна Минди Гуч. Лола се обърна и по навик веднага включи телефона си. Съботите би трябвало да са й свободни, обаче новият й шеф — лудият режисьор Харолд Димик, вече й беше изпратил шест нетърпеливи имейла, настоявайки тя да отиде в апартамента му, за да му каже какво да облече за сватбата на Шайфър и Филип. За момент през главата на Лола премина мисълта да не му отговаря, но после размисли. Харолд Димик имаше чудати навици и рядко говореше, но пък беше толкова луд, че трябваше да плаща на асистентите си заплата от осемдесет хиляди долара годишно, за да задържи някого при себе си. А Лола се нуждаеше както от работата, така и от парите, затова се бе научила да се примирява с Харолд и с ненормираното си работно време. Харолд току-що бе започнал снимките по някакъв независим филм и работеше почти денонощно, което означаваше, че и тя трябваше да работи така.
Тя стана, отиде в банята и наплиска лицето си с вода. Улавяйки отражението си в огледалото, тя за пореден път се запита какво точно бе станало с живота й. След като Джеймс бе престанал да се среща с нея, късметът й много скоро се преобърна. Марке се изпари, а заедно с него и блогът му „Шпионката“ и колкото и да беснееше, че той й дължи още две хиляди долара, Лола не бе в състояние да стори нищичко. Бе успяла да оцелее съвсем сама още мъничко, но парите й започнаха да се изпаряват много бързо, поради което бе принудена да помоли Тайър да й позволи да се премести при него. А после дори се опита да си намери нормална работа, но се оказа, че Джеймс е бил прав за ефекта от писанията й в секс рубриката. Всеки потенциален работодател като че ли знаеше за нея и тя не успя да си уреди дори интервю. А след това, по време на едно от задължителните й вече застоявания пред № 1, се бе сблъскала случайно с Шайфър Даймънд. Шайфър я бе забелязала да стои до храстите пред кооперацията на Флоси Дейвис и бе нарочно пресякла, за да я поздрави.
— Здравей, хлапе! — бе извикала, сякаш бяха стари приятелки и тя не й беше откраднала Филип. — Питах се какво ли става е теб. Енид ми каза, че си се върнала.