В чест на събитието фоайето беше украсено със стотици свежи бели рози. Доминик се огледа изумена — всичко й се виждаше като в приказка: униформените портиери, тежката ламперия, красивите рози.
— Не мога да повярвам, че живееш тук! — възкликна тя, обръщайки се към Сам. — Когато порасна, и аз ще дойда да живея тук!
— Късмет! — изхили се Тайър.
Уханието на цветята изпълни апартамента на семейство Гуч и достигна до чувствителните ноздри на Минди. Седнала пред компютъра си, тя вдиша дълбоко приказния аромат, затвори очи и се отпусна назад в стола си. Кога бе започнало това мистериозно и абсолютно непознато до този момент усещане на доволство от съдбата? Дали тогава, когато Ана-Лиза Райе се завърна в апартамента си без Пол? Или всъщност бе започнало по-рано, когато тя откри блога си? Или може би се бе прокраднало у нея, когато разбра, че Джеймс прави секс с Лола? Господ да благослови малката курва! Благодарение на Лола, сега двамата с Джеймс най-сетне имаха перфектен брак — Джеймс вече не смееше да й противоречи, а тя вече не се притесняваше, че не може да му осигури секс. Нека да си хваща по някоя мръсница от време на време, щом толкова иска! А тя вече имаше всичко, за което можеше да мечтае!
Сега Минди отпусна пръсти върху клавиатурата на компютъра и написа: РАДОСТТА ДА НЯМАШ ВСИЧКО.
Спря за момент, събра си мислите и започна:
„Защо трябва да усложняваме излишно живота си? Защо не приемем, че той може да бъде и по-лесен? Да кажем «добре дошъл» на късмета, а останалото — да върви по дяволите!“