ВОЛЕН СИДЕРОВ
БУМЕРАНГЪТ НА ЗЛОТО
Българска, 2010 г.
Четвърто издание
ISBN 978-954-9330-11-3 © Волен Сидеров, автор
Посвещава се на загиналите мъченически православни духовници и миряни в резултат на насилствено наложения режим на комунизъм над България, Сърбия, Румъния и Русия
СЪДЪРЖАНИЕ
Глава I
Масонството срещу християнството
Глава II
Богоборчеството ражда комунизъм
Глава III
Френската богоборческа революция
Глава IV
„Научният комунизъм“
Глава V
Руски или еврейски комунизъм?
Глава VI
Православният холокост
Глава VII
Еврейството срещу християнството
Глава VIII
Власт чрез войни
Глава IX
Нацизъм срещу болшевизъм
Глава X
Днес Юдея се нарича САЩ
Глава XI
Завръщането на бумеранга
Приложение
Глава I
Масонството срещу християнството
На себе си ли обяви война Америка след 11 септември? Управляван ли е Бен Ладен от Америка? Има ли данни досега американската върхушка да е замисляла терор срещу свои граждани, за да предизвика определени геополитически събития? Кой основава САЩ? Защо не можем да наречем днес най-силната във финансово и военно отношение държава християнска?
От 11 септември 2001 г. светът не е същият. Политици и коментатори повтарят това клише всеки ден оттогава пред световните агенции. Защо, какво стана на този ден? Двата най-високи небостъргача на Ню Йорк и едно крило на Пентагона бяха сринати от пътнически самолети, управлявани от камикадзе. Загиналите са 3170 души. Това ли промени света? Смъртта на 3170 човека? Това ли е еталонът за видоизменението на света? Всеки път, когато умират по 3170 души?
В такъв случай би трябвало светът досега да се е променил хиляди и хиляди пъти само през последните петдесетина години. Светът трябваше да престане да е същият и на 24 март 1999 г., когато НАТО изсипа 21 700 тона експлозиви над суверенната държава Югославия и уби и рани над 6000 души, сред които 2000 деца. Това нападение НАТО извърши в противоречие с устава на ООН и използва забранените от международните конвенции касетъчни бомби и снаряди с обеднен уран.
Светът трябваше да се промени и след 1982 г., когато еврейски части влязоха в палестинските лагери Сабра и Шатила и заедно с ливанските милиции избиха няколко хиляди палестинци, сред които много жени и деца. Днешният премиер на Израел Ариел Шарон бе призован от белгийски съд на 28 ноември 2001 г. като обвиняем в масови убийства заради участието му в клането през 1982 г. Призовката за съда му бе връчена от белгийския посланик в Тел Авив Вилфред Гинс, а делото е заведено от оцелели от масовото избиване. Но нямаше международен траур за жертвите.
А какво стана, когато американските въздушни нападения и средновековна блокада на Ирак причиниха смъртта на 500 000 иракски деца?
Половин милион, и то малки деца! За нормалното човешко съзнание този факт няма реални контури. Той е толкова ужасен, че не може да бъде друго освен абстракция.
Но да сте чули интелектуалци по света или в България да вдигнат глас на протест срещу този геноцид? Някой държавен глава да е станал прав в знак на траур? Да сте чули за концерт на световни звезди в чест на половинмилионното аутодафе, устроено от „най-голямата демокрация“ на планетата?
Светът трябваше да се деформира и при унищожаването на 30 000 чилийци от превратаджиите на Пиночет през 1973 г., финансирани и подкрепяни от САЩ. За което излязоха достатъчно данни от разсекретените архиви на ЦРУ и бяха публикувани в американския печат.
Нима светът помръкна след 1965 г., когато в Индонезия за броени седмици диктаторът Сухарто изби 500 000 души с американска помощ? И бе обявен от щатската пропаганда за „светъл лъч в Азия“, както писа тогава „Ню Йорк Таймс“. Сигурно е, че огромното мнозинство щастливо живеещи по скалата на „евроатлантическите ценности“ граждани на Западна Европа и САЩ дори няма да си спомнят за тези ужаси, ако ги питат днес.
Гватемала - 1954 г., Бразилия - 1962 г, Венецуела - 1954 г., Чили - 1973 г., Панама - 1989 г., Гренада - 1983 г., Никарагуа 1991 г. - това са само няколко от местата и датите на насилствена американска намеса във вътрешните работи на суверенни държави. При всички тези случаи са извършвани държавни преврати, подготвяни от ЦРУ, съпроводени с десетки и стотици хиляди убити. На мястото на национално мислещите държавници САЩ поставяха свои марионетки, които често бяха криминални престъпници, наркобарони и откровени садисти.