— Не! — изпищя дворцовият управител.
Влачейки го за косата, Чуго стигна до десния борд и го опря на парапета с глава и рамене над водата. Сладостният плам на предстоящата победа лумна в гърдите му. Гръмотевиците отекваха в небето вместо бойни барабани. Блясъкът на светкавиците бе същинска пламтяща крепост. Дъждът припяваше стара воинска песен, а виещият вятър бе зовът на рогове за атака. Чуго притисна Янагисава с тяло, приковавайки го към парапета, отметна главата му назад, за да оголи беззащитната шия, и измъкна късия си меч.
Щом прескочи парапета, Сано хвърли поглед към кърмата. Видя, че е безлюдна, и изтръпна от ужас.
Къде бе Чуго? Нима бе скочил зад борда, оставяйки Янагисава да умре? После чу истерични викове откъм десния борд.
— Не, господарю, пощадете ме, умолявам ви!
Сано се приведе и тръгна натам. Видя, че Чуго е надвесил Янагисава над парапета и е опрял меч в гърлото му. Изтегли своя, готов за атака. Искаше да залови Чуго жив, но бе готов да го убие, за да спаси Янагисава.
— Чуго! — извика той и се хвърли към капитана на охраната.
Чуго извърна глава. Очите му изглеждаха като свирепи цепнатини, а устата — като озъбена паст. Сано вдигна меча си с две ръце, но преди да успее да го стовари върху убиеца, лодката се заклати и той загуби равновесие. Чуго и Янагисава също залитнаха от парапета. Капитанът на охраната пусна пленника си, светкавично прибра в ножницата късия си меч и изтегли дългия, след което се хвърли напред с яростен замах.
Сано възстанови равновесието си, отстъпи встрани и парира удара, но твърде късно. Острието на Чуго бе порязало лявата му ръка над лакътя. Сано усети топла струя кръв по ледената си кожа. Отскочи назад точно навреме, за да избегне нов удар — този път във врата. После се хвърли в атака, но рефлексите му бяха опасно забавени, тялото му бе напълно изтощено. Чуто без усилие парираше ударите му и го изтикваше все по-назад към кърмата. Лодката отново се килна. Сано не вярваше, че може да победи капитана на охраната, затова се опита да го вразуми:
— Откажи се, Чуго — подкани го, докато с мъка си поемаше дъх. — Дори и да ме убиеш, няма да се измъкнеш. Особено ако главният дворцов сановник пострада. Войската ще те преследва. А щом си без заложник, едва ли ще пощадят живота ти.
Чуго нанесе нисък удар, който разсече прасеца на противника му. Началникът на охраната значително го превъзхождаше по сила и бързина, затова Сано можеше да разчита единствено на съобразителност. Атаките на Чуго зачестиха и го изтласкаха на левия борд и от там — на носа. Сано обиколи предната палуба. При маневрата забеляза как мачтата с платното се полюшваше плавно напред-назад, докато лодката се клатеше. С рязък страничен скок той принуди Чуго да се завърти и да се бие с гръб към платното. Нанесе рязък удар и го рани в рамото. Отбягна следващ удар и нарочно се препъна в котвата. В това време вятърът завъртя платното. Мачтата блъсна Чуго в гърба и той залитна. Сано замахна към ръката, с която врагът му стискаше меча. Лодката се наклони, Сано отново загуби равновесие, но и Чуго изпусна оръжието си. Сано се хвърли към противника си. В този миг лодката се килна отново и го запрати назад. Сано се подхлъзна на залятата с вода палуба. Ръцете му инстинктивно се разпериха встрани. Чуго вече се бе надвесил над него — с едната ръка го стискаше за гърлото, а с другата прикова китката му към палубата. Лодката отново се заклати. Двамата политнаха напред и сега Чуто залитна към парапета. Сано понечи да го прекатури, но с хитра маневра Чуго се извъртя и го стисна за гърлото, навеждайки главата му назад към водата. Сано се закашля, като в същото време с лявата ръка се опита да охлаби хватката на мъчителя си, а с дясната — да освободи меча си. Смътно долови виковете на Янагисава. Вдигна очи към бурното небе и видя, че точно минават под моста Рьогоку. Вече нямаше сили да се съпротивява. Краката му се отлепиха от палубата и аха — да политне към тъмната бездна на реката, когато с разтърсващ трясък откъм левия борд лодката спря. Сано мигновено осъзна, че са се блъснали в една от подпорите на моста, но нямаше време да реагира, защото инерцията запрати и него, и Чуго през парапета.
Цопнаха с оглушителен плясък и студената вода ги погълна. Сано замята ръце и крака, опитвайки да се издигне на повърхността, но Чуго продължаваше да го стиска за китката и да я извива, за да изтръгне меча от ръката му. Сано отпусна длан. Убиецът го сграбчи за гърлото и захвана да го души. Кръвта забуча в ушите му, докато се опитваше да се откопчи от ръцете на Чуго. Давеше се и хриптеше. През мътната вода видя лицето на нападателя си — свирепо, озъбено, безумно. Сано отчаяно сключи крака, повличайки Чуго към дъното, и в същото време се опита да достигне късия меч на кръста си.