— Изчакай тук — нареди на Хирата.
Сано влезе през портата, прекоси малкия двор и мина през друга врата. Озова се в гробището, където коленичи пред четвъртита каменна колона, увенчана с декоративен покрив, под който малка урна съхраняваше праха на баща му.
— Отосан, аз удовлетворих желанието ти — гласът на Сано затрепери от усилието да сдържи сълзите си. — Но защо изпълненият дълг не е достатъчен, за да се почувствам щастлив?
Изведнъж клоните на дърветата в гробището прошумоляха и в шепота им Сано чу гласа на баща си:
— Борбата, която водиш, сине мой, е неизбежна съдба на всеки самурай. Това е борбата да разграничиш правдата от неправдата, да отсееш доброто от злото.
— А как самураят разбира кое е правилно? — поддаде се Сано на илюзията и отправи гласно въпроса си към невидимия дух.
— По-добре попитай как самураят успява да следва пътя на доброто, а не този, който води към лошото… — отвърна шепотът на клоните. — Като прави добро, самураят ще постигне удовлетворението, че е изпълнил своята карма и е овладял най-трудната част от Бушидо! — и клоните утихнаха тъй внезапно, както бяха зашумели.
Неочаквано се почувства по-спокоен. Върна се при Хирата и рече:
— Да тръгваме.
Думите на баща му, тъй загадъчно прозвучали в ушите му, не излекуваха болката, но му донесоха прозрение. Да, наистина, Сано бе рискувал живота си в услуга на един слабохарактерен и своенравен деспот, комуто трябваше да продължи да служи, но неговото собствено бундори — бойният трофей, който бе спечелил в това разследване — бе мъдростта да знаеш какво е да си самурай. И да постигаш удовлетворение от избора на верния път.
Сано трябваше да продължи да служи на правдата, тъй като навикът бе вече неделима част от същността му, — докато самото служене му донесе щастие. Някой ден.
Хирата стоеше до него и чакаше.
— Сега накъде, сосакан сама?
— Обратно към двореца.
И макар че духът му винаги щеше да копнее за Аой, а мислите му да я следват по суша и море, Сано бе длъжен да дири щастието в работата си, в брака си и във вярната служба към господаря.
Защото утрешният ден започва от днес.
Речник на използваните японски думи
бакуфу — военнофеодално правителство на Япония
Банчо — жилищен район за хатамото — наследствените васали на шогуна
бундори — боен трофей
Бушидо Пътят на воина — моралният кодекс на самураите
гамбате кудасай — дерзай и успех
гекокуджо — изкуството низшият да победи висшия
гомен насай — съжалявам
даймио — едър феодален владетел в средновековна Япония
джите — отбранително оръжие на полицейските патрули с извит връх за прехващане на противниковия меч
джонин — главен ръководител и учител в школа за нинджи
дошин — низш чиновник от силите на реда; полицейски патрул
ета — най-низшата прослойка в социалната йерархия; презрян човек
йорики — началник-отдел в силите на реда
кайшаку — секундант
кенджуцу — изкуството да се сражаваш с меч; учението кендо
кобан — японска златна монета
коничи уа — добър ден
куно ичи — жена нинджа
кусари — гама къса остра коса с тежък синджир в долния край на дръжката
мецуке — шпионин на шогуна
миай — официална среща между младите в присъствието на родителите им; сгледа
минка — селска колиба
муими — глупост
мономи но джицу — изкуството да откриеш и да атакуваш слабото място на жертвата
мочи — твърди оризови питки
нецуке — талисман
нинджуцу — изкуството да се промъкваш; учението нинджа
окаший — абсурд, нелепост
ото сан — татко
рангакуша — японски учен от холандската школа ронин рякубон но
сама — господар, учтиво обръщение към вишестоящ
сашими — тънки ивици сушена риба
сенсей — учител
сепуку — ритуално самоубийство при опозоряване или при смъртна присъда, привилегия на кастата на воините
сосакан — личен следовател на шогуна
сумимасен — извинете, простете
хатамото — наследствен васал на шогуна
юджо — куртизанка от квартала на удоволствията Йошивара
юна — куртизанка в обществените бани в Едо
яйджуцу — изкуството да посечеш врага с меча си още в мига, в който си замахнал; мирновременна дисциплина, част от учението кендо
яшики — огромни, укрепени имоти на феодалните владетели даймио