— А-а, Аой! — посрещаше я старата Мичико, която тогава се грижеше за храма и оглавяваше женската шпионска мрежа към двореца. Тя също бе куноичи. — Какво имаш да докладваш тази вечер?
— Нощните пазачи планират да откраднат ориз от склада на шогуна — съобщаваше Аой, а отговорът на Мичико бе винаги един и същ:
— Много добре, дете. Баща ти би се гордял с теб.
Аой често бе мислила да се провали в поредната поставена й задача, за да пощади набелязаната жертва. Но смъртното наказание, което я очакваше в подобен случай, нямаше да премахне опасността за семейството й. Оставаше й единствено възможността да се подчинява и стриктно да изпълнява заповедите на Янагисава.
— Ще ме осведомяваш ежедневно за разследванията на Сано! И ще се стараеш да го подвеждаш в погрешна посока със съвети и с послания от духовете. Използвай интелигентността си, за да спечелиш уважението, любовта и доверието му…
Рякубон но джицу: изкуството на нинджа да спечели доверието на врага, като се преструва на приятел. Аой владееше до съвършенство това умение. Още през първите три години в крепостта тя се издигна от обикновена прислужница до камериерка на най-приближените до шогуна васали. С познанията си по медицина и владеенето на целебни масажни техники стана изключително популярна. Скоро тя започна да докладва на Мичико не за дребните кражби в кухнята на прислугата, а за лудостта и перверзните в най-високите равнища на бакуфу. С времето тъгата по родния дом се притъпи до непрестанна, но поносима болка. Аой живееше ден за ден и не си позволяваше да мисли за бъдещето.
— Или не! Чакай! Хрумна ми по-добра идея… — тъмните очи на Янагисава заискриха, придавайки на красотата му особено зло очарование. — Ще прелъстиш Сано! Ще го накараш да лудне по теб и да забрави за разследването, а аз пък ще подуча шогуна да го отстрани… или дори да го уволни за пренебрегване на задълженията… Освен това ще се постарая да проваля преговорите му за брак… ха-ха… Не е нужно да ти казвам как да съсипеш един мъж, нали?
Аой запази безизразното си изражение, но за миг се вледени при мисълта, че ще трябва отново да изпълни мономи но джицу: да открие и да атакува слабото място на жертвата.
На двайсет я накараха да шпионира пряко хората на шогуна — главно като преспива с висшите служители на бакуфу, за да разкрие евентуалните им предателства или да докладва за скритите им пороци. Аой презираше жертвите си заради слабостта и глупостта им и не се измъчваше за пониженията, заточенията и самоубийствата, които обикновено следваха след разкритията й. Изтриваше от паметта си вече изпълнените задачи, изпиваше поредната отвара от отровни билки, за да се предпази от забременяване, и се залавяше с новото поръчение. И така, допреди шест години, когато погуби единствения мъж, който бе означавал нещо за нея — Фусей Мацутае, член на съвета на старейшините, единственият, осмелил се да се противопостави на Янагисава в опитите му да узурпира властта. Аой бе поразена от неговата интелигентност, почтеност и впечатляваща външност. В него най-сетне бе открила самурай, достоен за уважението й. За първи път изпита удоволствие от плътска любов с мъж. Другите бяха груби и перверзни, а Мацутае — мил и ласкав. Сексуалният екстаз с него бе притъпил обичайната й бдителност и тя съзря опасността едва когато вече бе твърде късно. Изпита безкрайна тъга, когато изведнъж осъзна в какво бе превърнала любимия си: месеци наред го бе пристрастявала към пиенето и сега от красивото му лице и стройна осанка бяха останали само кървясали очи, треперещи ръце и плужесто тяло. Онзи, другият й липсваше невъобразимо. Прииска й се да вярва, че все още нищо не е загубено, че двамата заедно могат да избягат далеч от това ужасно място. После си спомни, че животът на близките й там горе в планината зависи единствено от безпрекословното й подчинение.
— Губя всичките си съюзници, целият съвет на старейшините подкрепя кликата на Янагисава. Не зная как да спра това безумие… — говореше Мацугае в онази тяхна последна вечер. — Помогни ми, Аой, извикай духа на майка ми да ми даде съвет!
Аой често използваше в работата си ритуала „съветване с мъртъвците“ и това не беше измама. Мъртвите наистина говореха — чрез вещите си, чрез мислите на живите, които са ги познавали. Макар никога да не бе виждала човека, чийто дух й се налагаше да „призове“, тя бе в състояние лесно да долови и изключително точно да пресъздаде образа му — трябваше само да се съсредоточи и да насочи сетивата си към някой предмет, принадлежал на мъртвия. После влагаше в устата на „духа“ необходимите слова, за да въздейства върху жертвата в желаната посока и да й внуши определени мисли. Така постъпи и в онази нощ — „посъветва“ своя любим от името на майка му да се самоубие, за да избегне опозоряване, и два дни по-късно Мацугае действително избра смъртта. Янагисава безпрепятствено зае поста на главен дворцов управител, а Аой нощ след нощ лежеше будна, ридаеше безмълвно, проклинайки и себе си, и дълга към семейството си. После съдбата й нанесе нов удар — Мичико умря и Янагисава й възложи на нея да ръководи шпионската мрежа в замъка. С новото поръчение угасна и последната й надежда да се освободи, да види отново баща си, да върши добро, а не зло, да си намери мъж, който да запълни празнотата в душата й след смъртта на Мацугае. Новото поръчение означаваше тя да прекара остатъка от живота си в Момиджияма, фамилната гробница на Токугава.