— И тъй, куноичи — завърши тирадата си Янагисава. — Ясно ли ти е какво трябва да правиш?
Аой кимна с примирение. Шестте изминали години от смъртта на единствения й любим я научиха как да се пази от сантиментални чувства в работата си. Не бива да се поддава на емоциите, не бива да храни надежди за общ живот със Сано, послушно и съвестно ще го отклонява от работата му и ще се постарае поне да не добавя още едно убийство към греховете си.
— Ще използваш ли тъмни сили срещу Сано? — попита Янагисава и в гласа му се прокрадна внезапен страх.
Загадъчните „тъмни сили“ всъщност представляваха съчетание от висша степен на сетивно възприемане и изчерпателни знания за съзнанието и тялото. Тези умения изискваха много тренировки и усилено обучение. В тях нямаше нищо свръхестествено, но за самураите си оставаха непонятни и затова те изпитваха такъв страх от силата на нинджа. Аой разбра, че Янагисава иска да знае дали е готова да прибегне до убийство. До този момент не й се бе налагало да стига дотам: да убиеш, бе последната възможност, когато всички други средства за изпълнение на задачата са се оказали безуспешни.
— Ще използвам всички средства за постигането на поставената цел, почитаеми господарю.
Глава 5
Сано яздеше през лабиринт от тесни улички към затвора Едо, в който се помещаваше и градската морга. Паянтов дървен мост го преведе през канал с воняща застояла вода, образуващ ров около високите каменни зидове на затвора. Самата сграда стърчеше над канала застрашително и зловещо с многобройните си наблюдателници и масивни, обковани с желязо порти.
От другата страна на моста стояха двама пазачи. Когато видяха знатните одежди на Сано, те се поклониха и плъзнаха встрани тежките дървени греди, които препречваха портата. Докато водеше коня си през портите и после през двора на затвора, Сано си мислеше за промените, които бяха настъпили в живота му, откакто преди два месеца за първи път бе прекрачил прага на това място: тогава бе дошъл с отвращение и неохота заради неприятното задължение да установи причината за смъртта на жертвите във възложения му случай. Наложи се да присъства на нелегална аутопсия — най-отвратителното му изживяване. Не бе и допускал, че някога ще му се прииска отново да дойде тук. Шинтоистката религия, на която бе привърженик, постулираше, че всяко съприкосновение със смъртта или посещение на място, свързано с нея, е равносилно на духовно и плътско оскверняване. Отне му доста време, за да преодолее отвращението си, но продължи да идва, не по работа, а за да види д-р Ито Генбоку — главния лекар на моргата в Едо, приятеля, чиято научна вещина му бе помогнала да докаже, че едно привидно двойно самоубийство всъщност е умишлено злодеяние.
Сано стигна до задната стена на затвора и спря пред ниска сграда с хоросанови стени и сламен покрив. Посрещна го нисък набит мъж с късо подстригани посивели коси и квадратно строго лице.
— Добър ден, Мура сан — поздрави Сано. Мура бе ета — човек от най-низшата и презряна прослойка на обществото. Останалите четири касти страняха от ета заради духовно скверните им професии — те работеха като носачи на трупове, надзиратели, мъчители и палачи, вършеха най-мръсната работа, изпразваха тоалетни ями, събираха боклук и отнасяха труповете след наводнения и пожари. Всеки можеше да убие ета без повод и без да го грози наказание. Сано отдавна бе превъзмогнал кастовата си неприязън и не се скъпеше да поздравява Мура с нетипично за социалната му принадлежност уважение. — Как е днес почитаемият доктор?
— Както обикновено, господарю. Ще се радва да ви види.
Сано подаде на Мура юздите на коня си, извади от натъпканите дисаги един плосък пакет, мушна го под мишницата си и рече: