— Можеш да разтовариш останалото! — после прекрачи прага на моргата.
Д-р Ито — мъж около седемдесетте, с къси бели коси, леко оредели на слепоочията, четеше в далечния край на помещението от голяма книга на непознат език. Бе жива илюстрация на политиката на Токугава, която петдесет години по-рано буквално бе изолирала страната за външния свят, за да стабилизира нацията след дългогодишна гражданска война. Само холандците бяха запазили известни привилегии за търговия с Япония. Чуждестранните книги бяха забранени; всеки, който практикуваше западни науки, се наказваше жестоко. Няколко рангакуша — учени от холандската школа, продължиха тайно да усвояват забраненото познание. Д-р Ито, преди това изтъкнат и високоценен лекар на императорската фамилия, бе разкрит, арестуван, пратен на съд и осъден на доживотен затвор в моргата на Едо. Друг едва ли би преживял подобно опозоряване, но д-р Ито, забравен от властите, откри, че разполага с неограничени възможности да усъвършенства знанията си — тук можеше на спокойствие да извършва аутопсии, да наблюдава и да записва наученото и да експериментира. Сано се приближи и лекарят вдигна поглед:
— А-а, Сано сан. Добре дошъл! — старческите му очи засияха от удоволствие.
Сано отвърна с поклон.
— Добър ден, Ито сан — каза той и протегна пакета.
— Моля приемете това в знак на искреното ми приятелство! — подаръкът съдържаше пособия за писане — единствените неща, които д-р Ито би приел. Обикновено в дисагите Сано донасяше храна, гориво и други важни неща, но ги даваше скришом на Мура, за да пощади гордостта на приятеля си.
— Какво те води насам този път? — Ито насочи проницателния си поглед към Сано. — Чувствам, че не е просто желанието за приятна компания.
— Шогунът ми възложи разследването на убийството на Тоджу Кайбара, чиято глава…
— … е била отсечена и превърната в боен трофей! — лицето на д-р Ито се оживи, а веселостта му изглеждаше неуместна предвид на характера на новината. — Да, чух за това убийство. Великолепно!
— Великолепно ли? — попита Сано и се хвърли да обяснява какви трудности е имал с полицията и как не е открил никакви улики на мястото на убийството.
Вместо да му отвърне със съчувствие или съвет, д-р Ито се усмихна тайнствено и каза:
— Може би излишно се тревожиш…
Обзет от подозрение, Сано попита:
— Защо? Знаете ли нещо?
— Може би.
— Какво? Нещо от останките на Кайбара? — нетърпеливо предположи Сано. — Може ли да ги огледам?
— Щом толкова настояваш, моля! — Ито нареди на Мура да донесе вързопите с трупа и главата на убития и да приготви необходимите инструменти. — Още не са измити и приготвени за кремация — предупреди д-р Ито.
— Добре — Сано кимна доволен. Може би някои улики бяха оцелели! Но когато Мура разгърна вързопите, усети, че му се повдига. Дрехите на мъртвеца бяха толкова подгизнали от кръв, че не беше възможно да се определи първоначалният им цвят. Кръвта бе изцапала прибраните в ножниците мечове и се бе съсирила в плътни кори около посечения врат. Сано се насили да пристъпи по-близо и потръпна от погнуса, когато долови сладникавия тежък мирис на кръв и тление. — Изглежда, няма нужда да правим аутопсия, щом причината за смъртта е толкова очевидна — каза Сано с облекчение, че поне тази част ще му бъде спестена. Аутопсията все още бе незаконна и дори покровителството на шогуна не би го предпазило от последствията, ако евентуално станеше ясно, че се е забъркал със забранени чуждоземски науки. Изтънченият и набожен Цунайоши без колебание би го пратил в изгнание. Мисълта да предизвика закона и да изложи на риск поста си го ужасяваше, но истината му бе по-скъпа и заради нея бе готов на всякакви жертви.
— Разбира се, аутопсията е излишна — съгласи се д-р Ито. Той огледа трупа от всички страни и каза: — Все пак, нека се убедим. Мура, свали дрехите!
Ета започна да разсъблича трупа. Когато разхлаби пояса на Кайбара, върху масата падна малка кесийка от кафяво платно. Сано я взе. На връвта, с която бе стегната, се полюшваше бял нефритен нецуке — талисман, във формата на кацнал върху слива скакалец. Кесията бе пълна със сребърни монети — значи не кражбата е била водещ мотив за убийството. Сано тикна кесията в собствения си пояс — възнамеряваше да я върне на семейството на Кайбара, но преди това щеше да я даде на Аой като необходима вещ за нейния ритуал. Междувременно Мура смъкна от трупа наметалото, кимоното и панталоните, оставяйки само препаската около слабините, цялата на петна от фекалии и урина — смъртта бе охлабила червата и пикочния мехур на жертвата.
— Убиецът едва ли е нападнал Кайбара, за да си премерят силите — рече Сано, като видя голото съсухрено тяло на стареца. — Няма синини или рани, значи е бил умъртвен с един-единствен удар.