Ито разглеждаше врата на Кайбара.
— Мура, почисти разреза.
Мура донесе кана с вода, после взе да плакне и да полива, докато засъхналата кръв почна да се размеква. Най-после разрезът се открои вече почистен и д-р Ито се приведе съвсем близо до раната, присвил очи с концентрацията на учен.
— Няма разкъсвания на плътта, нито нащърбване по костите — каза той. — Този разрез е направен с много остро оръжие и с изключителна сила. Убиецът е знаел съвсем точно какво прави…
— Значи извършителят си служи майсторски с меча? — попита Сано.
— Да.
Сано въздъхна отчаяно. Повечето самураи в Едо и в околните яшики — именията на феодалните владетели даймио, бяха изкусни майстори на оръжието. Сякаш прочел мислите му, д-р Ито вдигна глава и каза:
— Трудно ще ти е да откриеш убиеца, но засега не губи надежда. Нека огледаме главата.
Мура вече разгъваше по-малкия вързоп. Щом зърна съдържанието му, Сано застина в искрено страхопочитание — това бундори бе великолепен образец, точно както ги описваха по книгите за церемониите след битки, безупречно до най-малката подробност. Сведените очи, прибраните в стегната опашка коси, вързани с бяла хартиена ивица, квадратната поставка, гримираното с руж лице, мирисът на тамян — всичко съответстваше на стандарта, описан в класическите бойни наръчници. Самият Токугава Йеясу би се гордял с такъв почетен дар.
— Да… Ясно е, че убиецът е самурай, който знае отлично как се подготвя боен трофей — каза замислено Сано и посегна към етикета, вързан на опашката. После се смръщи изненадан, когато прочете изписаните с туш букви: — Араки Йоджиемон?!?
Д-р Ито се обърна към него:
— Нали бойните трофеи трябва да носят името на убития… Вероятно убиецът не е знаел кой е Кайбара, и е избрал друго име, за да не оставя етикета празен…
„Дали?“, помисли си Сано. От историята знаеше, че Араки Йоджиемон е бил васал на Токугава Йеясу по времето на Сенгоку джидай8 — Дългата война, преди повече от сто години. Йоджиемон е бил един от генералите под командването на Ода Нобунага. Каква връзка би могло да има между Араки Йоджиемон и Кайбара Тоджу?
— Ако убиецът не е знаел кой е Кайбара — изрече на глас Сано, — какъв е мотивът за деянието му? И защо е изписал името на прославен генерал от миналото върху главата на един непознат? — той откачи етикета и го мушна в пояса си до кесията на Кайбара. — Можете ли да ми дадете някакъв съвет, Ито сан?
Очевидно докторът бе очаквал точно този момент, защото рече ликуващо:
— Нямам съвет, но имам една важна новина. Ако се възползваш от нея, може би няма да имаш нужда от съвет — и кимна към Мура, който извади от един шкаф голям захлупен керамичен съд. — Сано сан, имам съмнителното удоволствие да те уведомя, че това необикновено убийство не е първото по рода си…
— Не е първото? Как така? Откъде знаете? — Сано беше искрено озадачен.
Д-р Ито само се усмихна и с жест насочи вниманието му към ета, който с гримаса на отвращение бръкна с ръце в съда и извади отвътре отсечена мъжка глава, от която се стичаше саке — очевидно използвано като консервант. Плътен бял слой замъгляваше очите на мъртвеца; кожата му бе станала белезникава. Устните се бяха обърнали и разкриваха жълти застъпващи се зъби. Късите черни коси оформяха само оскъдна миша опашка. Главата, също както на Кайбара, бе поставена на квадратна дъска, а върху бузите все още личаха следи от руж. Двете убийства несъмнено бяха дело на един и същ човек.
— Без етикет… — промълви Сано, макар че му се гадеше невъобразимо. — Питам се защо… Кога е станало? В полицията знаят ли?
— Събирачите на трупове ми я донесоха преди десет дни — отвърна д-р Ито. — Съмнявам се, че в полицията имат информация по случая…
— Защо? — Сано отмести очи от зловещия трофей и погледна към приятеля си.
— Защото жертвата е ета — отвърна лекарят.
Властите не си правеха труда да разследват убийствата на ета, независимо от това, колко необикновени бяха. Ако не бе професионалното любопитство на Д-р Ито, смъртта на този ета щеше да остане незабелязана заедно с информацията, която би могла да предостави за убиеца. Сано почувства прилив на признателност към своя приятел.
— Благодаря ви, Ито сан.
— За какво говориш? — лекарят се престори на недоумяващ, но искрицата в очите му подсказа на Сано, че е оценил признателността му.
После Мура отряза кичур коса от главата на убития ета, уви го в хартия и го даде на Сано да го отнесе на Аой. Сано се сбогува с д-р Ито, обнадежден от новата информация, но и обезсърчен от предстоящите трудности. Обезглавяването на Кайбара не бе единично произшествие. Престъпникът явно бе тренирал върху ета убийството на Кайбара… а може би и върху още някого? Засега мотивите му бяха неясни, но със сигурност шогунът не бе единствената мишена.
8
Период Сенгоку (467–1568) се характеризира с размирици, непрестанни войни, хаос и несигурност в страната — Б.ред.