— Чуйте! — прошепва някой.
В далечината отекват удари на бойни барабани. Барабанчиците на Ода отвръщат със същия заплашителен гръм. Армията ускорява крачка. Кънти тропот на копита; воините заемат позиция на речния бряг; лъсват хиляди мечове; стрелците обтягат лъкове; зад тях застрашително чернеят пушки и копия, в ариергарда генералите обхождат с тревожен поглед местността.
Внезапно ударите на барабаните замлъкват. Убиецът Бундори отправя взор над тъмните води — там отсреща, където се спотайва многобройният враг. Всички очакват командата на владетеля Ода. Зловещото безмълвие трае цяла вечност. В знойната нощ цари пълен покой. Внезапно викът на Ода раздира тишината.
От отсрещния бряг на реката прозвучава ответният призив на Асакура.
Със свирепи викове и сред оглушителни гърмежи двете армии се втурват във водата, устремени в атака.
Глава 7
— Как завърши диренето? — обърна се Сано към Хирата, когато двамата се срещнаха вечерта при рова, ограждащ крепостта Едо. Хирата разпери ръце в отчаяние:
— Гомен насай… съжалявам. Обиколихме всички къщи и магазини около мястото на убийството, но не открихме нито един очевидец. Никой не се държеше подозрително, не видяхме следи от кръв. Един от стражите при портата съобщи, че предишната вечер видял Кайбара сам. Друг забелязал мъж с наметало, който май носел кошница. Но не успял да види добре лицето му… — той се взря мрачно в моста, който прехвърляше рова и водеше към главната порта. — Надявахме се да покрием по-голям участък, но бяхме само четиримата…
— Въпреки това сте свършили добра работа — похвали го Сано. Младежът доволно изпъна рамене. — Аз пък открих нова следа! — и Сано му обясни за убийството на ета. — Нека утре твоите хора продължат диренето, а ние с теб да се срещнем в часа на дракона9 пред дома на Кайбара в Банчо, района с къщите на хатамото западно от крепостта.
— Щом вече знаем, че убийството не е само едно, значи никой не е в безопасност, докато не заловим убиеца. Вече разпоредих на пазачите при всяка порта в града да проверяват един по един всички преминаващи след мръкнало. Предупредих старейшините на отделните махали, че е добре да организират въоръжени патрули по улиците от здрач до зори. Искам да сториш същото и в северозападната част на Нихонбаши до затваряне на портите. Не бива да предизвикваме паника, но сме длъжни да предупредим и да охраняваме.
Хирата кимна енергично:
— Да, сосакан сама.
Двамата се сбогуваха и Сано проследи с поглед как Хирата се изгуби сред тълпата от прибиращи се у дома самураи. Дали убиецът не бе един от тях? Дали не бродеше из улиците, търсейки нова жертва?
— Където и да си, ще те открия! — закле се на глас той и пое по моста към портите на крепостта. Предстоеше му среща с шогуна и му се щеше да е по-убеден в собствените си думи.
Въоръжените стражи пред личната приемна на шогуна кимнаха за поздрав и се отдръпнаха да сторят път на сосакан Сано. Вътре няколко фенера позлатяваха със светлината си окачените по стените фрески и кошници с увивни растения, а ниските мангали с дървени въглища разпръсваха вечерния хлад.
— А-а, сосакан сама — възкликна Токугава Цунайоши от подиума, където се бе излегнал върху десетина копринени възглавнички. На меката светлина пищното му кимоно проблясваше, а лицето му изглеждаше по-младо и одухотворено. — Ела по-близо, стопли се, почини си след тежкия ден. Този пролетен въздух е толкова свеж и толкова уморителен!
— Да, ваше превъзходителство — Сано коленичи пред подиума, обзет едновременно от благоговение и безпокойство.
За първи път оставаше насаме с Цунайоши, ако не се смятаха тримата внушителни и безмълвни като сенки телохранители, опрели гръб до вратите. За първи път имаше някакъв шанс да задълбочи познанството си с човека, който управляваше съдбата му. При това любезната покана на шогуна показваше, че той също приветства възможността да развият личното си приятелство.
— Разбрах, че преди да станеш йорики, началник на силите на реда, си работел като преподавател, нали? — Сано кимна утвърдително и шогунът продължи: — Значи си образован? Къде си учил? И какви предмети?
— При свещениците на храма Зоджо, ваше превъзходителство — отвърна Сано с облекчение: шогунът явно отдаваше огромно значение на знанията и ерудицията, а въпреки финансовите си затруднения бащата на Сано му бе осигурил първокласно образование! — Изучавах литература, математика, право, история, политическа теория и китайските класици.