— Аой? — извика той.
Никой не отвърна. Сано пое по една пътека, криволичеща между дърветата. Мина покрай хранилището за сутри и малка островърха пагода с камбанария, а после се озова в просторен открит двор. В отсрещния му край тъмнееше залата за поклонения, пред която го чакаше Аой — неподвижна, безмълвна фигура, облечена в черно — с малък хартиен фенер в ръка.
Сано колебливо вдигна ръка за поздрав. Сърцето му заби учестено — късният час, отдалеченото място и загадъчната атмосфера предполагаха тайна среща. Аой грациозно слезе по стъпалата, за да го посрещне.
Вятърът увиваше тъмните одежди около тялото й. Тя се поклони безмълвно и зачака той да заговори.
— Донесох нещата, за които ме помоли — каза Сано. — Една кесия на Кайбара и кичур коси от друга жертва на същия убиец. И етикет от бундори.
Думите му прозвучаха сухо и банално. Аой остана безмълвна за миг, а после каза:
— Елате с мен.
Дрезгавият й глас прониза Сано и по тялото му се разля тръпнеща топлина. Той я последва припряно. Двамата излязоха от двора и се отправиха към гората. Фенерът й не успяваше да разкъса мрака и Сано пипнешком заобикаляше дърветата, препъваше се и често изоставаше от уверените й крачки.
Спряха на едно място, където надвисналите клони образуваха естествен заслон срещу вятъра. От внезапната тишина ушите на Сано зазвъняха. Аой вдигна фенера и на светлината му Сано видя, че се намираха в нещо като горски параклис — кръгло сечище, посипано с борови игли, с малък олтар в средата и покрита с мъх статуя на божество, което той не можа да разпознае.
Аой коленичи пред олтара и запали подредените в кръг свещници и кадилници. Сано коленичи срещу нея. Любопитството му към тази тайнствена жена все повече растеше.
— Все в крепостта ли си живяла? — попита той.
— Не, господарю — на свещите кожата й блестеше омайно. Прииска му се да я погали. Сладкият дим от тамяна я обгръщаше в нежните си пипала. Сано опита отново:
— От колко време се грижиш за гробницата?
— От шест години, господарю. Преди това прислужвах в двореца.
Защо изтъкваше низшия си ранг? За да го отблъсне ли?
— Откъде си? — настоя Сано.
Аой сключи ръце в скута си:
— От провинция Ига, господарю — някаква твърда нотка в почтителния й отговор подсказваше, че няма да допусне повече въпроси. — Моля, сложете тук вещите.
Сано послушно извади от пояса си кесията, увития в хартия кичур коса и етикета — сега разследването бе по-важно и трябваше да отложи предизвикателството да проникне отвъд тайните на тази жена.
Аой сведе поглед към вещите на земята и остана напълно неподвижна. Единствено гърдите й се повдигаха и отпускаха равномерно. Очите й бяха фокусирани навътре, дишането ставаше все по-бавно, докато накрая сякаш спря съвсем. Тя очевидно навлизаше в състояние на дълбока медитация. Времето минаваше. Сано чакаше, самият той хипнотизиран от примигващите свещи, димящия тамян и съблазнително неподвижната Аой. Студът го пронизваше до кости. Внезапно потръпна от неясно безпокойство и изпита почти непреодолим порив да докосне Аой и да се увери, че все още е жива. В този миг от устните й се изтръгна стон, в който прозвучаха цяла гама тонове. Сано втренчи поглед в нея, поразен от мощното еротично въздействие на сеанса. Влажният дъх на Аой, стенанията й, все по-бързо повдигащата се гръд, лицето й, лъснало от пот, му внушаваха образа на жена, отдала се на сексуално удоволствие. Виждаше дори зърната на гърдите й, големи и твърди, набъбнали под кимоното. Гореща кръв нахлу в слабините му. Връхлетя го неистово желание да я люби. И тогава тя заговори:
— Сине мой, обещай ми…
Гласът бе на старец, немощен и съсипан от смъртоносна болест. Чертите на Аой придобиха странно познато изражение. Сано се приведе напред тъй бързо, че замалко да загуби равновесие и да се строполи върху олтара — бе разпознал гласа и изражението на баща си и шокът светкавично прогони възбудата.
— Бъди живо въплъщение на Бушидо…
Сано се олюля, зашеметен от факта, че чува баща си да говори чрез Аой. Съзнанието му трескаво затърси разумно обяснение — може би в къщата му тя бе забелязала възпоменателния олтар и бе разбрала за неотдавнашната загуба. Но как би могла толкова точно да пресъздаде образа и гласа на човек, когото никога не е виждала, и да казва думи, които е чувал единствено той?!? Всички съмнения относно качествата й на медиум се стопиха в прилив на чиста радост: