— Татко — прошепна той и протегна ръка да задържи жадуваното присъствие на своя отец.
Но лицето на Аой светкавично възвърна собственото си изражение и тя отново остана безмълвна. Взе в ръце кесията на Кайбара и сведе очи. Задържа я между дланите си, потърка плата в носа и устата си, докосна с език висящото нецуке, сякаш изтръгвайки чисто физически духа на Кайбара от неговите вещи. После отпусна кесията в скута си и заговори с висок, раздразнителен хленч:
— През последната година животът ми бе непрестанно терзание. Смъртта ме освободи от тази непоносима скръб. Защо сега смущаваш жадувания ми покой?
— Аз… аз само искам да разбера кой е убиецът ви — запъна се Сано, слисан, че духът се обръща направо към него.
Последва дълга, трепетна въздишка:
— Какво значение има? Стореното — сторено.
— Вашият убиец може да отнеме още нечий живот — каза Сано. — Затова трябва да го спра. Моля ви, Кайбара сан, кажете ми какво се случи снощи. Видяхте ли убиеца си?
Дълга пауза. Сано забеляза с учудване, че Аой е придобила някои от чертите на Кайбара — такъв, какъвто го бе видял в моргата, — тялото й се бе сгърчило, бръчки прорязваха лицето и врата й, долната й челюст бе леко увиснала. Свещите запращяха. Откъм подножието на хълма се разнесе лай на кучета. После гласът на Кайбара прозвуча отново от устата на Аой:
— Беше тъмно и мъгливо. Не можах да видя лицето му. Но беше много висок и накуцваше…
— С кой крак? — настоя Сано.
— С десния… — гласът на Кайбара замлъкна, изражението на стареца изчезна от лицето на Аой и то остана напълно безизразно, сякаш ничие.
— Кайбара сан! — извика Сано и понечи да сграбчи отиващия си дух. — Върнете се!
С бавен жест Аой остави кесията на земята, разви хартията с кичура коси на мъртвия ета, разтърка ги между палеца и показалеца си, после събра длани и помириса. Сано зачака напрегнато.
Мускулите по лицето на Аой се изопнаха, очите й зашариха на всички страни, пълни със страх и покорство. Раменете й увиснаха, тя прибра ръце до тялото си и притисна длани до гърдите си. Сано ахна, разпознавайки характерната раболепна поза на ета.
Внезапен пристъп на вятър разлюля боровите клони над главите им. Свещите примигнаха. Устните на Аой се раздвижиха:
— Простете… съжалявам… моля, господарю, не исках да ви обидя. Простете! — гласът бе гърлен и пропит с ужас. Аой сведе рязко глава в серия бързи поклони, а в това време погледът й се отмести от лицето на Сано към мечовете на кръста му.
— Няма да ти причиня зло, искам само да ми кажеш кой ти отне живота — побърза да каже Сано.
— Самурай. Не знам как се казва.
— Как изглеждаше? Опиши го.
Очите на Аой се замъглиха от събуждащ страх спомен.
— Голям. Силен. Куц с единия крак. И с белег.
— Белег? Къде? — бързо питаше Сано. Ако ритуалният убиец притежаваше отличителна черта, откриването му щеше да е по-лесно.
Аой поклати глава:
— Не само един. Навсякъде. По лицето… И ръцете…
Сано предположи напосоки:
— Белези от шарка?
Енергично кимане. Израз на облекчение в уплашените очи.
— Какво друго? Кажи нещо повече!
Но духът замърмори несвързано и след това изчезна. Аой върна кичура на олтара и взе етикета. Дали надписът щеше да разкрие самоличността на онзи висок куц, белязан от шарка самурай?
Аой прокара пръсти по хартията и тялото й потръпна конвулсивно. Тя втренчи изумен поглед в някаква далечна сцена, видима само за нея, и прошепна:
— Воините отново са в поход. Скоро ще пристигнат на определеното бойно поле. Той ще изтегли меча си. И тогава… — с писък тя захвърли етикета. Листчето се изви в кратък полет и после започна да пада. Сано протегна ръка, за да не падне в пламъка на свещите. Тревожеше се за веществените доказателства, но се боеше да прекъсне сеанса.
Аой се изправи рязко и неволно прекатури олтара. Горящите свещи се разпиляха и подпалиха сухите борови иглички, застлали земята. Сано скочи на крака и започна да тъпче пламъците. Аой се втурна напред да му помогне, но не прецени движенията си и двамата се сблъскаха с все сила. Сано инстинктивно я обхвана с ръце, за да не паднат и двамата, и усети как в него избухва пожар от страст. В обятията му тялото й бе топло, стегнато и гъвкаво, гърдите й — меки, притиснати в неговите. Дъхът му секна, възбудата му нарасна до краен предел и упои сетивата му. Сано впи поглед в широко отворените й очи и прочете в тях копнеж, равностоен на неговия.
С рязко извиване на тялото Аой се откъсна от прегръдката му. Коленичи пред обърнатия олтар и извърна лице. Сано угаси припламващите тук-там борови иглички и отново зае мястото си. Усети, че трепери. Сърцето му биеше до пръсване, а тялото му все още тръпнеше от желание. От рязката смяна на силни емоции — бащиния глас, описанието на убиеца, внезапно прекъсналия сеанс — се чувстваше напълно изтощен.