— Добре ли си? — попита той Аой.
Тя кимна, без да го погледне.
— Какво стана?
Сега тя вдигна лице към него и той видя, че напълно е възвърнала самообладанието си.
— Простете, че се държах тъй лошо. Понякога предметите ми говорят за местата, където са били, за хората, които са ги докосвали, за емоциите, които са попили. Този къс хартия ме накара да видя и да почувствам тревожни неща…
— Ти спомена нещо за воини в поход и за някой, дето щял да изтегли меч — припомни й Сано, полагайки усилия да превъзмогне остатъка от възбудата си, като се съсредоточи в работата си. — Това Убиецът Бундори ли беше?
Аой поклати глава.
— Не знам. Но почувствах в него неутолима стръв за битки и кръвопролития.
Думите й стопиха съвсем плътските щения на Сано и той започна да разсъждава на глас:
— Значи извършителят смята убийствата си за подвизи по време на война, но дали Кайбара Тоджу е бил неговият враг или Араки Йоджиемон? И ако е бил Кайбара, защо не е сложил неговото име на етикета?
— Може да е искал смъртта и на двамата — предположи Аой.
Сано си даде сметка, че тя не познава историята, щом не знае кой е генерал Араки.
— Генерал Араки е загинал преди повече от сто години — обясни той.
— Тогава може би убиецът е свързал двамата в съзнанието си. И е нападнал живия.
— Възможно е — призна Сано, заинтригуван от идеята й. Връзката между Кайбара и Араки заслужаваше специално внимание при утрешния разпит на семейство Кайбара. — Но тогава защо да убива мъжа, чиято коса ти донесох? Той е бил ета, без всякаква връзка с двамата високопоставени самураи.
— Всеки самурай може да убие ета, ако иска да изпробва нов меч или да упражни специална техника, нали?
— Разбира се! Как не се сетих! — Сано я погледна с нарастващо възхищение. — Убиецът е искал да обезглави Кайбара, но му е било за първи път и не е имал опит в подготвянето на боен трофей, затова се е упражнил върху жертва, за чието убийство не би го грозило наказание, дори и да го заловят! — проницателността й само засили чувството му на привличане, което бе усетил към нея. В блесналите й очи Сано долови удоволствието й от това, че е оценена и полезна. За миг в съзнанието му се мярна мисълта за бъдещата му годеница, която дори не познаваше. — Нека се видим утре вечер — предложи той. — Сигурен съм, че с твоя помощ ще успея да разкрия и да заловя убиеца.
Но странно, Аой мигом се отдръпна в предишната си овладяна и хладна деловитост.
— Както желаете — каза тя едва чуто и се поклони.
Това бе сигнал за край на срещата — тя искаше той да си иде. Човек с неговото положение можеше да й заповяда каквото пожелае, и тя бе длъжна да уважи желанието му. Но Сано не можеше да мисли за нея като за подчинена и да я използва, както му хрумне. Протегна ръка за сбогуване и пръстите му докоснаха нейните. Лицето й леко поруменя и той разбра, че краткото съприкосновение отново е възпламенило чувствата й. Впи очи в нейните с надежда и копнеж, но тя не отвърна на погледа му.
Може би утре ще успее да я опознае повече и да извика у нея същите желания, каквито тя бе събудила у него.
Глава 9
Рано на следващото утро Сано яхна коня си и пое към Банчо, жилищния район за всички хатамото на Токугава. Кварталът се състоеше от стотици малки яшики, отделени едно от друго с жив бамбуков плет, зад който се мержелееха сламените или дървените покриви на скромните къщи. Наследствените васали на Токугава, колкото и дълго и вярно да бяха служили на своя господар, далеч не можеха да се нарекат богати. Домовете им бяха несравнимо по-бедни, отколкото на едрите феодали даймио и на охолните търговци — обикновени, неизмазани, с дървени порти и една-единствена стражница, охранявана от застаряващи самураи в прости памучни туники.
Сано помоли случаен минувач да го упъти към къщата на Кайбара. Когато пристигна в имението, там вече го чакаше Хирата. Широкото му обгоряло лице грейна в момчешко нетърпение, щом зърна Сано, а очите му заискриха. Размениха си поздрави и Сано каза:
— Разбери дали някой е видял Кайбара да излиза от квартала вечерта, когато е бил убит, дали е бил следен от едър самурай със сипаничаво лице и куц десен крак.
И понеже Хирата го погледна изненадано, той му обясни как се бе сдобил с описанието на заподозрения. Докато говореше, събитията от предишната вечер му се струваха нереални, но все още бе дълбоко респектирай от уменията на Аой.