Сега Сано знаеше защо Кайбара бе ходил в Нихонбаши, но вдовицата не можа да посочи нито един човек, който би желал да го убие.
— Нека поговоря с другите членове на семейството ви — каза той. — Възможно е убиецът да е някой роднина, който…
Чертите на вдовицата се сгърчиха от мъчителна болка:
— Няма други членове на семейството. След смъртта на сина ни мъжът ми бе последният от рода Кайбара.
— Съжалявам — Сано сведе глава в знак на почит към края на този почтен род. Реши да приключи разговора с един последен въпрос: — Името Араки Йоджиемон говори ли ви нещо?
Не очакваше то да има някаква връзка с Кайбара, но старицата се оживи и отвърна:
— О, да. Араки Йоджиемон е прадядо на моя съпруг. Той е бил глава на рода и е служил на Токугава Йеясу по време на войните.
Като историк Сано знаеше, че проследяването на родословието на един самурай е твърде сложно, тъй като членове на тази каста често променяха имената си по най-различни причини — за ознаменуване на повишение, за отбелязване на важно семейно събитие или просто заради някоя по-благозвучна комбинация от йероглифи, която според гадателите би могла да донесе повече късмет.
— Фамилното име Араки било сменено на Кайбара след битката при Секигахара — обясни вдовицата. — Но какво общо има това с убийството на съпруга ми?
Засега Сано не знаеше, но възнамеряваше да разбере. Благодари на вдовицата за помощта, отново изказа съболезнования и се сбогува.
Когато се озова на улицата, яхна коня и препусна надолу по улицата да намери Хирата. Не му се наложи да търси дълго. Щом зави зад ъгъла, видя младия дошин, който крещеше и махаше с ръце като обезумял. По петите го следваха близо половината от самураите в Банчо.
— Сосакан сама! — крещеше Хирата. — Станало е ново убийство! Убиецът Бундори е нанесъл нов удар!
Глава 10
Сложена върху поставка, внимателно гримирана, сресана на конска опашка и парфюмирана, главата в краката на Сано принадлежеше на мъж, вероятно около четирийсетте. Имаше масивна челюст, гъсти щръкнали вежди, месест нос и бръснато теме на самурай. Очите му бяха втренчили стъклен поглед право напред, а плътните му устни бяха леко раздалечени и разкриваха строшени зъби. Дори в смъртта чертите му отразяваха ужаса, който бе изживял в мига на екзекуцията.
Новото бундори бе поставено насред пътя при Дигата на Япония — дълъг, засенчен от върби насип западно от река Сумида, който вървеше успоредно на канала и стигаше до квартала на удоволствията Йошивара. Сано пристигна след близо час бърза езда северно от Банчо през предградията на Едо и през нивите извън града. Новината за убийството вече бе плъзнала чрез мъжете, които призори напущаха Йошивара и се връщаха у дома в Едо. Сега, докато Сано съзерцаваше трофея, го обзе непреодолимо чувство за вина — въпреки извънредните мерки за сигурност, които бе разпоредил, новото убийство бе факт. Разбира се, никой не можеше основателно да го вини, че не е разрешил случая за толкова кратко време или че не е предугадил какъв ще е следващият удар на убиеца, но той самият мислено се ругаеше. Обърна се към полицая от Йошивара, който бе охранявал находката до идването му, и го попита:
— Кой е той? — и посочи към главата.
— Не зная, сосакан сама — за разлика от полицаите в Едо той бе видимо доволен, че помага на пратеника на шогуна. Силите на реда в Йошивара не бяха обучени да разследват убийства — те се грижеха главно да разтървават биещи се по улиците и да изхвърлят свадливите пияници от заведенията. — Но разбрах, че снощи е бил във „Върховна наслада“ — един от най-големите публични домове в квартала.
— Кой го откри? — попита Сано с надеждата да открие някой ценен свидетел.
— Един самурай. Чака ви ей там — и полицаят посочи към Йошивара. — Щом видял главата, веднага сигнализирал на стражите при портите на квартала, а те — на нас.
Сано погледна към четиримата колеги на полицая, наредени в кръг около трофея като стена, за да държат настрани тълпата от любопитни. Въпреки ранния час пътят към Йошивара бе оживен и в двете посоки.
— Някой да е видял как е станало убийството? — попита Сано.
— Не, сосакан сама.
Сано съжали, че Хирата не дойде с него, а остана да издирва заподозрени в Банчо. Точно сега отчаяно се нуждаеше от помощници, но проклетият Янагисава се бе погрижил усилията му да останат без подкрепа!