— Кой беше мъртвият? — попита Сано.
Уесуги отправи поглед към регистъра на писалището си, но Сано бе убеден, че вече го бе преглеждал неколкократно.
— Името му е Тозава Джигори. Току-що е пристигнал от провинция Оми. На пазача при вратата е казал, че е ронин. Платил за компанията на Лястовицата, една от моите куртизанки — собственикът говореше спокойно, но лицето му лъщеше от пот.
Сано си припомни огледа на трупа и се сети защо.
— Кога пристигна Тозава? — попита безстрастно.
Уесуги се поколеба:
— Онзи ден.
— В такъв случай е имал право да остане в Йошивара до тази сутрин. Защо си е тръгнал снощи? — Сано изгледа изпитателно собственика и забеляза, че усмивката му се стопи и лицето му почервеня. — Да! Значи сте претърсили вещите му и сте установили, че няма достатъчно пари да си плати сметката. И сте го изхвърлили. След като сте му прибрали мечовете, разбира се! Знаели сте, че наоколо броди убиец, и сте пратили един невъоръжен човек на смърт!
Уесуги сбра ръце в опит да се защити.
— Ами нали ще се разоря, ако оставям клиентите да си отиват, без да ми плащат. И откъде можех да знам, че ще умре?
Сано бе обзет от негодувание. Презираше Уесуги, че цени парите повече от човешкия живот, но вината бе изцяло негова заради безсилието му да залови убиеца. Разбира се, ако отиде в провинция Оми и прегледа семейните регистри, може би ще открие връзка между двете жертви или между убития ронин и генерал Ендо. Но точно сега не можеше да си позволи такова дълго пътуване!
— Дайте ми мечовете на Тозава — нареди той на Уесуги.
— Но, сосакан сама…
— Незабавно! — Сано възнамеряваше да ги отнесе на Аой, за да види какво може да му каже за убития. А и бездруго копнееше да я види отново.
В очите на Уесуги проблесна гняв, а езикът му се завъртя зад стиснатите устни. После стана и отвори шкафа зад себе си с рязко движение. Извади от там една двойка от поне двайсетина конфискувани мечове и ги подаде на Сано.
— Благодаря — отвърна той. — Искам да разговарям с всички, които са били тук снощи, като започна от куртизанката, обслужвала Тозава. Затова, моля, дайте ми имената и на гостите, които вече са си тръгнали.
— Това е невъзможно! — изригна сред фонтан от слюнки Уесуги, изоставяйки преднамерената си вежливост. — Правото на юджо и на гостите да останат анонимни…
— … е по-важно от това да заловим убиеца ли? — прекъсна го Сано. — Не съм съгласен.
Като по команда усмивката на Уесуги се върна на лицето му и той изрече покорно:
— Както желаете. Ще ви запиша имената. След това ще доведа всички в гостната.
Сано прозря, че Уесуги се кани да му даде фалшиви имена и да отпрати клиентите тайно през задната врата.
— Извинете ме за момент — той отиде до входната врата и извика служителите от силите на реда, които го чакаха на улицата: — Погрижете се никой да не излиза от къщата! — после се върна при Уесуги, взе регистъра от писалището на собственика и го тикна под мишница заедно с мечовете на Тозава, след което заяви: — Чакам да съберете служителите и клиентите си.
Сано с изненада впери поглед в жената, която първа прекрачи прага на кабинета и коленичи пред него. Лястовицата — компаньонката на Тозава от предишната нощ, бе от второкласните куртизанки и съвсем не изглеждаше така, както предполагаше името й. Беше попрехвърлила петдесетте и не притежаваше никаква привлекателност: фигурата й под памучното кимоно в синьо и бяло бе тежка и безформена, имаше двойна брадичка, а под очите й синееха торбички. Побелели кичури прорязваха косите й, небрежно събрани в кок на тила.
— Значи ти си забавлявала Тозава снощи и предишната вечер? — попита той.
— Да, господарю.
Лястовицата се усмихна и нагласи полите около себе си като кокошка на полог. Сано внезапно почувства изкушението, което тя представляваше за мъжете, и разбра защо Уесуги я държеше. Тя излъчваше майчина топлота. Един клиент, нуждаещ се от успокоение, можеше да положи глава на тази мека гръд, да намери утеха в топлия, предразполагащ глас и в благата й усмивка и да заспи като дете в тези пухкави като възглавници ръце. И всичко това на същата цена като за най-необуздания секс. Сано се усмихна доволен, че последната компаньонка на Тозава е била именно такава жена.