— Убиецът Бундори взе своята трета жертва! Кой е следващият? — крещяха те.
На една пресечка около една старица с дълги сплъстени коси се бе събрала тълпа. Жената клечеше пред куп димящи ароматни пръчици и повтаряше с ръце, протегнати към небето:
— Призрак броди между нас! Тази нощ ще има още един мъртвец! Призрак броди между нас…
Опасенията на Сано се оказаха верни — Едо бе на прага на масова истерия заради несигурното положение, а всеобщата паника лесно можеше да прерасне в размирици и даже в бунт. За да успокои броженията, той сграбчи купа с листа на един от вестопродавците, накъса го на парчета и викна:
— Плашиш хората. Върви си у дома! — после се добра до старицата врачка и я сграбчи за ръката: — Представлението свърши. Махай се! — а на скупчилите се наоколо зрители извика: — Прибирайте се вкъщи, всички до един!
Но тълпата не обърна внимание на заповедите му. Сано се огледа — къде бяха силите на реда? Точно в този миг край него мина един дошин с двама помощници. Дошинът водеше самурай с вързани на гърба ръце, а помощниците влачеха друг, с кървяща на рамото рана. Сано ги спря и попита:
— Какво се е случило?
— Всеки от тях решил, че другият е Убиецът Бундори, и се хвърлили да се бият — обясни дошинът.
Сано забърза към крепостта. Полицията можеше да контролира нарастващата истерия само известно време, но единствено залавянето на убиеца щеше да я прекрати.
Реши да съкрати пътя, като мине през пустеещия северен район на квартала. Ускори крачка и принуди коня си да се движи в тръс до него. Наоколо не се виждаше жива душа, а мракът се сгъстяваше. Изведнъж долови забързани стъпки откъм страничната улица и му се стори, че съзира някаква странна сянка в развалините на отсрещната изгоряла постройка. Понечи да се метне на коня, но в този миг един мъж изскочи отпред и препречи пътя му с вдигнат меч:
— Сано Ичиро, приготви се да умреш!
Вик на изненада се изтръгна от гърлото на Сано. Конят му изцвили и се изправи на задни крака, а юздите се отскубнаха от ръцете му. Сано се строполи заднишком. От силния удар въздухът излетя от дробовете му и от главата до петите го прониза пареща болка. Мечовете изчаткаха в земята и звънът им се сля с тропота от копитата на коня му, който изчезна в далечината. Видя, че нападателят все повече го приближава. Изправи се на крака, залитайки. За миг изгуби ориентация, застъпи краищата на крачолите си и замалко да падне отново, но успя да се задържи на крака и да изтегли меча си. Без да чака нападателя да връхлети първи, той нанесе мощен диагонален удар. Острието му срещна оръжието на противника с рязък стоманен звън. Не успя да види лицето на мъжа, скрито под широкопола бяла шапка, затова реши да го предизвика и изкрещя:
— Кой си?
Без да отговори, нападателят пренесе тежестта си върху кръстосаните остриета. Сано отскочи назад, избягвайки коварния удар от долу на горе, но усети зад гърба си стената на някакъв магазин. Парира пореден удар миг преди да достигне гърдите му. Сега лицето на противника му бе досами неговото и почувства възкиселия му дъх. Оттласквайки се от стената, успя да го изблъска встрани и да спечели повече свободно пространство за маневри. Веднага заобиколи от разстояние нападателя си, забавяйки следващия удар. Като самурай бе роден и обучен да се сражава, да убива и да загине от удара на нечий меч. В гърдите му бушуваше стръв за битка, но сега по-важно бе да разбере кой е този човек и защо го бе нападнал.
Противникът използва забавянето и се хвърли в поредната атака, като го принуди да връща удар за удар. Двамата се въртяха и се изплъзваха, втурваха се напред и отстъпваха. С част от съзнанието си Сано долови някакви звуци, които се приближаваха — викове, тичащи нозе, тропот на копита. С периферното си и зрение забеляза светлини, които се движеха към него. Но вместо да избяга, противникът му ставаше все по-настървен. Докато парираше ударите, Сано забеляза с колко дръзки и безразсъдни са движенията му. Съзнателно започна да насърчава тази агресивност, за да го подтикне към грешка. Приклекна непохватно и ограничи ударите си до париране в отбрана. Остави атаките за непознатия. Забави движенията си, за да изглежда по-неопитен, но все пак, без да излага на риск живота си. Свистящото острие на противника сряза левия му ръкав и предната част на ръката му изтръпна от пламтяща болка. Нисък удар бръсна прасците му и разряза подгъва на кимоното му. Изплъзна се навреме, за да избегне жесток удар в слепоочието.