Цуда махна с ръка:
— Този е луд. Живее под моста Нихонбаши. Направи самопризнания за всички убийства, въпреки че няма как да е убил Кайбара, защото по това време беше в затвора. Хайде! — и дошинът въведе Сано в гола килия без прозорци, в която настаняваха привилегированите личности.
Цуда запали лампите, извика двама пазачи да стоят при вратата и излезе. Сано зачака. Чак след цели два часа вратата се отвори и в килията влезе йорики Хаяши.
— И така, сосакан сама — поде той, извил устни в саркастична усмивка. — Решили сте да добавите още към неприятностите, до които води продължителното не разгадаване на тези убийства?
Сано отказа да се хване на уловката. Ако възрази, че е поел случая само преди два дни и че не е отговорен за масовата истерия, провокирана от бездействието на полицията, само ще предизвика гнева на Хаяши. Затова отвърна:
— Ако ви вълнува царящият в града смут, помогнете ми да хвана убиеца! Необходими са ми още петима дошини да разпитват хората, докато помощниците им провеждат дирене от врата на врата. Искам също и чиновниците да записват постъпващите сведения от граждани и очевидци, които разполагат с и информация за убийствата…
Реакцията на Хаяши бе изблик на презрителен смях.
— Нима очаквате да не уважа заповедите на дворцовия управител Янагисава? Ха-ха! — пренебрежението в гласа му и агресивната му поза доказваха със сигурност, че грубата липса на отзивчивост действително носи одобрението на високопоставения сановник. — Ние от полицията ще свършим нашата работа, ще въдворим ред сред жителите на града, но дали вие ще успеете да свършите вашата и да заловите Убиеца Бундори?
Сано смени темата:
— Тази вечер един човек се опита да ме убие — и той описа нападението, боя с мечове и собствената си наложителна победа. — Намерих това у трупа — завърши той и подаде на Хаяши кесията на непознатия. — Предполагам, че е наемен убиец, комуто е платено, за да ми попречи да разследвам убийствата.
Фините ръце на Хаяши нежно преброиха златните монети, но самият той възкликна рязко:
— Муими — глупости! Значи онзи е умрял с пари у себе си. Казвате, че не е имало свидетели на нападението. Защо трябва да ви вярвам, че въпросният „опит за убийство“ не е бил просто най-обикновена улична свада?
Сано взе обратно кесията и извади къс хартия, който Хаяши бе пропуснал.
— Ето заради това — отвърна той, разгъна го и му го поднесе.
Откъснат от по-голям лист, по него имаше писано и от двете страни. Върху едната бяха името Джуносуке и дата, а от другата — следните несвързани фрази: „предпазливост… обичайни методи“, „майстор по кенджуцу“, „възможно най-скоро“ и „при договорените условия“.
— Убиецът ме извика по име — поясни Сано. — Писмото е с датата на деня, в който аз поех разследването. Не претендирам да съм майстор в боя с мечове, но всеки, който ме нападне, трябва да бъде предпазлив. Ами „договорените условия“? — той посочи златните монети, които сега лежаха върху дланта на Хаяши. — Част от заплащането при поемане на поръчката. Останалото — след смъртта ми…
— А защо един наемен убиец би задържал подобен компрометиращ документ, с който му се нарежда да извърши убийство? — попита скептично Хаяши. — Ако приемем настоящото за такова писмо…
— Той е откъснал разобличаващите пасажи и е използвал останалата част да завие шепа сушени семена от пъпеш… — понечи да се защити Сано и забеляза как при споменаването на семената усмивката от лицето на Хаяши изчезна и един мускул на челюстта му нервно потрепна. — Вие познавате този човек — предизвика го Сано. — Кой е?
Но Хаяши вече бе успял да се овладее:
— Окаший — нелепост! Вероятно е бил някой, когото сте засегнали.
Сано бе размишлявал върху тази възможност. Той знаеше, че бързото му повишение бе озлобило колегите му и те открито негодуваха. Дворцовият управител Янагисава също не го харесваше. Но убийството бе твърде крайна мярка за такова незначително оскърбление. Пък и избраното време изглеждаше прекалено случайно. Неволната реакция на Хаяши само затвърди убеждението му.
— Държа полицията да открие кой е нападателят и кой го е наел — настоя Сано. — Смятам, че съм заплаха за Убиеца Бундори, но той не иска да ме премахне лично било заради уменията и поста ми, или заради това, че е зает да дебне нови жертви. Ако разследвате покушението върху мен без връзка с убийствата, няма защо да се опасявате, че ще нарушите заповедите на и дворцовия управител Янагисава…