Най-после шогунът ще му възложи поръчение, с което Сано ще успее да изпълни клетвата към баща си! Най-после ще захвърли скучната архиварска работа и ще се заеме с истински подвизи! Сърцето му тръпнеше в радостно очакване.
По пътя към вътрешния двор на крепостта той хвърли поглед към мишените. Другите вече бяха събрали стрелите си. Бе останала само неговата — стърчеше от тревата на цяла ръка разстояние от целта. Това далеч не изглеждаше добро предзнаменование…
Въоръжените стражи при портата на вътрешния двор записаха името му в регистъра си, обискираха го за скрито оръжие и накрая го пуснаха да мине. Той се заизкачва по каменния проход към хълма, на който бе кацнал дворецът Едо. През стотина крачки имаше проверочен пост, където отново и отново установяваха самоличността му и го обискираха. Сано още не можеше да свикне с постоянното следене. Понякога си мислеше, че въпреки цялото си великолепие дворецът Едо е просто един огромен затвор и нищо повече.
Зад гърба му затрополиха бързи стъпки.
— Сано сан5, моля те, почакай!
Обърна се и видя Ногучи Мотоори да пухти сърдит по пътеката. Ногучи беше прекият му началник и Сано го поздрави с поклон.
Ногучи — главният архивар на двореца Едо, беше живо въплъщение на опасенията на Сано, в какво би се превърнал и самият той, ако продължи да се занимава с бюрократични вместо със самурайски дела. Широките дрехи скриваха донякъде възедрото тяло на началника му, омекнало от липса на физическо натоварване, а двата меча на кръста му никак не подхождаха на непохватните, несигурни движения на този добродушен петдесетгодишен мъж с детско лице и плешиво теме. Сано бе харесал Ногучи още при запознанството им. Човекът бе вежлив, услужлив и също като него безкрайно влюбен в историята. И въпреки това Сано си мечтаеше за по-твърд наставник.
— О, Боже, радвам се, че те настигнах! — изхриптя Ногучи, като едва си поемаше дъх.
Прикривайки нетърпението си, Сано забави крачка, за да се изравни с Ногучи. Длъжен бе да отдели необходимото внимание на своя началник.
— Исках да ти съобщя, че преговорите за женитбата ти вече дадоха резултат — продължи Ногучи. — Семейство Уеда се съгласиха на миай — сгледа. Скоро двамата с госпожица Рейко ще бъдете представени един на друг.
Новината наистина зарадва Сано. Като негов началник Ногучи от два месеца изпълняваше приятното задължение да посредничи на своя подчинен.
— Високо оценявам усилията, които полагате за мен, Ногучи сан — отвърна той.
На трийсет и една годишна възраст, все още ерген, Сано копнееше за съпруга и семейство — особено за син, който да продължи името му. Освен това хранеше романтична, макар и нереална надежда за изпълнена с чувства интимност — възможна, но далеч не задължителна при един уреден брак. До този момент не се бе оженил, защото баща му настояваше да си вземе за съпруга не момиче от тяхното съсловие, а дъщеря на богат или високопоставен самурай, за да се подобри положението на семейството — икономическо и социално. Естествено, всички предложения към наследничките на могъщите кланове бяха отхвърлени. Но сега, след повишението му, пред Сано се бяха открили значително по-добри перспективи. Кланът на Уеда Рейко бяха наследствени васали на Токугава. Баща й бе единият от двамата магистрати на Едо и много богат човек.
— Ако всичко мине благополучно — рече Ногучи, — много скоро, след като приключи траурът за баща ти, разбира се, ще организираме сватбата ти. О, Боже! — той се усмихна, но Сано усети, че архиварят е разтревожен от нещо, което не е свързано с брачните преговори. След кратко мълчание Ногучи продължи: — Понякога, така да се каже, вместо да изпълниш някоя задача, би могъл да оползотвориш времето си и по-пълноценно… — началникът премина от пряма, открита реч към предпазливи и завоалирани слова, придружени с многозначителен поглед. — Възможно е също деликатно да прехвърлиш задължението за извършването на определена задача на някого другиго… Без, разбира се, да се поставят под съмнение способностите или добрата ти воля… — Ногучи продължаваше да го гледа право в лицето. — Според мен един умен човек може да убеди останалите в собствената си гледна точка, без да рискува да бъде порицан или да се изложи…
Сано бе искрено озадачен. Ногучи поклати глава и се постара да бъде малко по-конкретен:
— Негово превъзходителство е много зает човек и понякога някои по-несъществени въпроси неизбежно избледняват от паметта му… Но всъщност това не е чак толкова лошо за нас…
5
При учтиво обръщение и като израз на почитание в японския след фамилното има се прибавя думата сан, която означава господин, госпожа, госпожица — Б.пр.