— Не така! — извика Токугава Цунайоши и затрака с ветрилото си по подиума. Актьорът, прекъснат насред стиха, залитна в танца си. — Ето как! — и шогунът запя с писклив глас.
Сано не забеляза особена разлика в изпълнението, но останалите от публиката зашумяха одобрително. Шогунът махна с ръка и рече:
— Няма значение… ъ-ъ… свободен си. Следващият!
Актьорът напусна сцената. Музиката зазвуча отново и друг актьор пое по пътеката. Сано осъзна, че това не е представление на трупата от професионални актьори на шогуна, а прослушване за любители, главно самураи от васалите на Токугава, които се стремяха да спечелят благоволението му, стараейки се да угодят на вкуса му относно развлеченията. Сано изтръпна: нима Цунайоши възнамерява да прослуша и него? Мечтите за предстоящите подвизи бързо избледняха във въображението му и той неволно отстъпи назад. В този момент шогунът му направи знак да се приближи, после се обърна към музикантите и рече:
— Свободни сте!
Мъжете на сцената се поклониха и се скриха в гримьорната. Сано тръгна към подиума и улови любопитните погледи на присъстващите върху себе си.
— На заповедите ви, ваше превъзходителство — коленичи той и опря чело о земята с изпънати напред ръце.
— Стани — нареди шогунът — и ела по-близо!
Сано се подчини. Известно време Цунайоши го оглеждаше изпитателно. Сано вдигна поглед към него и установи, че не само той бе забравил чертите на господаря си, но и великият диктатор очевидно не си спомняше неговите.
— Така-а — каза Цунайоши накрая. — Изглеждаш ми способен като физика и ум самурай, съвсем подходящ за задачата, която имам наум. Слушай сега… Снощи е бил убит Кайбара Тоджу. Главата му е била отсечена и… ъ-ъ… нагласена като боен трофей.
Характерът на престъплението озадачи Сано, самоличността на жертвата — също. Вземането на глави като трофей бе традиция във време на война и твърде необичайна за мирно време. Кайбара Тоджу бе хатамото — наследствен васал на Токугава, един от многото воини, чиито кланове служеха на шогуна поколения наред и заемаха почетни длъжности в обширната му империя. Но не това накара сърцето му болезнено да се свие. Шогунът възнамеряваше да му възложи разследването на убийство, а твърде много хора загубиха живота си при първия и единствен случай, който бе разследвал. И въпреки това Сано се почувства заинтригуван. Кратката му кариера в силите на реда породи у него стръв към опасностите и приключенията. Освен това винаги бе носил у себе си неутолимия стремеж да дири и да открива истината…
— Трофеят е бил намерен… ъ-ъ… — шогунът направи пауза, полагайки усилия да си припомни.
— На една противопожарна наблюдателница в района на Нихонбаши, ваше превъзходителство.
Всички погледи се обърнаха по посока на гласа. Досами подиума безшумно беше застанал висшият сановник Янагисава Йошияцу, дворцов управител на замъка Едо. Беше висок, слаб и елегантен, с тънки, изискани черти. Поразителната му красота бе съчетана и с изключително интелигентно изражение, което отклоняваше вниманието от великолепните, ушити по последна мода одежди и го приковаваше към лицето му. Според слуховете трийсет и две годишният Янагисава бе постоянният любовник на шогуна, негово неизменно протеже и основен съветник за всички дела на бакуфу.
Дворцовият управител коленичи върху подиума непосредствено до шогуна. Раболепието и бързината, с която васалите му сториха място, само доказваха силата на властта му. Цунайоши го поздрави с усмивка, явно доволен да посрещне появата на някой, по-вещ от самия него:
— Точно обсъждахме… ъ-ъ… печалния инцидент от снощи. Реших да възложа на моя нов сосакан задачата за залавянето на… ъ-ъ… убиеца.
Янагисава впери поглед в Сано. Очите му, големи и властни, изглеждаха черни дори на слънчева светлина, сякаш зениците му бяха постоянно разширени. Враждебността в тях прониза Сано до мозъка на костите. Нима бе обидил или засегнал с нещо висшия сановник? И какво бе това напрежение, което се долавяше у всички, откакто се появи Янагисава?
— Мъдро решение, ваше превъзходителство — бавно рече дворцовият управител. Думите му звучаха искрено въпреки онзи зъл поглед. Той дори удостои Сано с лека усмивка в ъгълчетата на устните си.