Сано бе виждал такива мъже и преди, но никога толкова много накуп.
Хирата отведе Сано в най-отдалечения край на ринга, където нисък плешив здравеняк приемаше залагания за битката.
— Десет медни монети за Йоши!
— Двайсет за Горо!
Като го огледа по-отблизо, Сано видя, че „банката“ не е много по-възрастен от него и в действителност не е плешив. Косата му бе така ниско остригана, че на сумрачната светлина главата му изглеждаше гола. Имаше гърбав сплескан нос и подпухнали очи. Кимоното му бе разгърдено и разкриваше живописна татуировка — красива гола жена и два крилати дракона, които бозаеха от гърдите й. Хирата приближи към „банката“ — очевидно това бе информаторът.
— Дойдох за стоката, която поръчах — изкрещя той на Глигана, опитвайки се да надвика публиката. Всички следи от обичайната му почтителност бяха изчезнали. Звучеше груб и недодялан, съответстващ на облеклото си, и напорист като човек, който очаква желанието му да бъде изпълнено. Сано изпита искрено възхищение от помощника си.
Глигана посочи с глава Сано.
— Кой е приятелят ти? — говореше само с ъгълчето на устата си, а тъмните му ириси следяха неотклонно биещите се.
— Стоката е за него — каза Хирата. — Преди да получиш другата половина от парите, трябва да заслужиш одобрението му.
На ринга високият боец стовари тежък удар върху противника си. Другият не успя да го парира навреме и веригата го удари през гърдите. Публиката избухна в крясъци. Без да откъсва поглед от биещите се, Глигана отвърна:
— Ти не каза нищо за това, когато се договаряхме. Кой е той? Защо трябва да му имам доверие?
Хирата сви рамене и тръгна да си върви. Сано го последва.
— Чакай! — ръката на информатора се стрелна напред и сграбчи Хирата за ръкава. — Печелиш! — застана между Сано и Хирата и очите му съвсем се присвиха от неприязън. Без да откъсва поглед от ринга, рече: — Мъжът със семената от пъпеш е ронин — името му е Нанго Джуносуке. Тъй непознат за Едо, както снегът за лятото… — поетичното сравнение в езика на Глигана рязко контрастираше с грубия му глас. — Дойде тук преди четири вечери. Каза, че току-що пристига от Канто. Опита се да залага на карти и на схватки, но явно Дайкоку, великият бог на богатството, не му бе дал благословията си. Загуби много пари, помоли за кредит и се кълнеше, че скоро щял да има голямо богатство и да покрие дълговете си…
— Колко пари и колко скоро? — прекъсна го Сано.
— Десет кобан, на другата вечер.
Точната сума, намерена у трупа, в уреченото време. Пък и името Джуносуке бе изписано върху късчето хартия в кесията на нападателя. Въодушевлението на Сано нарастваше заедно с убедеността, че Нанго е неговият човек.
— Той каза ли как възнамерява да се сдобие с толкова пари?
— Спомена, че бил нает от високопоставена личност да убие изтъкнат гражданин. Но от бандата не му повярваха. Имаше такива очи, дето се стрелкаха като дребна риба в поток. Изгонихме го, но аз се усъмних, че може би казва истината, защото бе доста добър с меча — петимата от хората ми отидоха да го изхвърлят, но той ги посече до един.
Описанието, което Глигана даде на Нанго, напълно отговаряше на убиеца.
— Той каза ли кой го е наел или кого трябва да убие? — попита Сано.
Информаторът се изсмя подигравателно:
— Ако е било истина, той си имаше достатъчно ум в главата да си държи устата затворена. Но ето какво ще ти кажа. Тоя сорт ги знам — нахлуват в града като тайфун, нанасят само поражения и се връщат при морето. А техният господар е човекът там горе на хълма…
Сано го погледна с недоумение:
— Кой човек?
— Хората идват при мен за факти, не за мнение. Но щом толкова искаш, ще ти кажа направо — Глигана се приведе към Сано: — Второто куче.
Шогунът, дворцовият управител Янагисава и главният старейшина Макино имаха прякора „трите кучета“, защото всички те бяха родени в годината на Кучето и бяха основните архитекти на декрета за защита на кучетата. А според ранга си шогунът бе Първото куче, Янагисава — Второто куче, а Макино — Третото.
— Второто куче е наело Нанго? — попита Сано с привидно недоверие.
— Готов съм да се обзаложим, приятел.
— Откъде си толкова сигурен? — настоя Сано.
Тежкият дъх на информатора издуха отговора в лицето му: