През целия ден мислите й кръжаха в тясното пространство на безизходицата — нямаше начин да заобиколи заповедта на Янагисава, без да изложи на опасност семейството си! Ако забави убийството, Янагисава ще намери някой друг да свърши поръчението, а роднините й ще бъдат наказани заради провала й. Ако каже на Сано за тайния замисъл срещу него и двамата заедно разиграят мнимата му смърт… Не, познаваше Сано достатъчно добре, за да е наясно, че той никога не би се съгласил. Ако погуби Янагисава, никога няма да успее да избяга. Дори и ако се самоубие, пак няма да обезпечи сигурността на Сано и на семейството си. Оставаше само една възможност — най-гибелната! Сано трябваше да умре, от собствената й ръка, незабавно!
Опита се да сдържи сълзите си. Опря ухо до хартиената врата и се заслуша. Дълбокото дишане на Сано потвърди онова, което й бе подсказала интуицията. Той спеше дълбоко. Тя изчака още малко, за да е сигурна в действието на упойващия прах. После събра целия си кураж и отвори вратата.
Той лежеше по корем, подложил ръце под главата си, с лице към нея. Сънят бе отмил тревогата и той и изглеждаше някак по-млад, по-невинен и по-спокоен. Тя преглътна надигналата се жалост, прекоси стаята и коленичи до него. С несигурни ръце свали от косите си дълга дървена фиба с черна лакирана главичка, оформена като дамско ветрило. Дръпна фибата откъм тъпия край, кухата дървена обвивка се отвори и разкри стоманено острие — тънко като игла.
Сълзите й рукнаха, но тя ги изтри с пръсти. Стиснала фибата в треперещата си дясна ръка, тя положи лявата в основата на Сановия врат. Усети равномерно пулсиращата му кръв и в тялото й се надигна пак онази сладостна тръпка. Бавно и нежно прокара ръка надолу към кръста. Пръстите й, мокри от сълзите, оставиха влажна диря по кожата му. Внимателно опипа прешлените по гръбначния му стълб. Ръката със смъртоносната игла престана да трепери. Изведнъж се видя пак там, в класната стая на училището за нинджа. На масата пред нея лежеше гол мъж, проснат по очи, а около него се бяха струпали ученички. Бяха в час по анатомия и баща й обучаваше осемгодишните деца:
— Ето тук, между прешлените — и докосна определено място върху гръбначния стълб на младежа, — тук забивате иглата. Смъртта е мигновена, а иглата не оставя следи…
Аой намери заученото място върху гръбнака на Сано. Опря острието в кожата и отново чу гласа на баща си:
— Убийството е последната и най-малко приемлива възможност. Но когато дойде време, трябва да действаш без колебание. Защото безопасността на всички ни зависи от теб…
Аой отмести пръст, освобождавайки мястото между двата прешлена. Вдигна фибата, за да замахне с нея в решителен удар, но в този миг някакъв последен остатък от собственото й аз въстана срещу силите, които я бяха обсебили. Тя застина вцепенена цял един безкраен миг. После пусна фибата и се свлече на футона до Сано. Притисна се в него и зарида.
Упоен от отровата, Сано спеше дълбоко, без да усеща мъката й. Аой го бе пожалила… засега. Но утре на всяка цена трябваше да събере сили и смелост и да извърши онова, което не бе успяла тази нощ.
Глава 31
Сано насочи коня си по един път, криволичещ нагоре по западните хълмове на Едо. Дива азалия с алени цветове опасваше каменната дига, а цъфнали вишневи дръвчета красяха тревистите склонове, които се спускаха към долината. Но Сано оставаше безчувствен към красотата на това място, защото мислеше с тревога за предстоящата среща.
Дали наистина мадам Шимизу е тайнственият очевидец от храма Зоджо? Дали ще успее да получи от нея онези показания, които са му необходими, за да уличи Убиеца Бундори! Дали и нейните сведения ще компрометират Янагисава, или ще посочат друг извършител?
Сано се събуди призори с усещането, че е прекарал тежка нощ. А и Аой си бе отишла. Дали все пак бе решила да го напусне?
Навлезе във вилната зона и скоро откри отбивката при двата високи кипариса, описани от Аой. Насочи коня по тясната пътека към вилата на Шимизу. Скоро пред погледа му се мярна оградата на търсеното имение и той спря под сянката на дървената му порта. В този момент вратата се отвори рязко и една начумерена селянка пристъпи заканително навън:
— Забранено е за посетители! — извика тя. — Напуснете, ако обичате!
Тя не показа и сянка от обичайната за ранга му почит, а двамата мъже, които я следваха, придадоха тежест на думите й. Бяха млади самураи, очевидно братя, с еднакви широки уста и щръкнали уши. Бяха облечени в окъсани дрехи и изглеждаха гневни и отчаяни. Сано разбра, че са ронин и работят като телохранители на богаташкия дом. Братята спряха на няколко крачки от него, разкрачили крака, скръстиха ръце на гърдите си и го загледаха враждебно. Сано се представи: