— Чуго! Какво правиш? — изуми се Янагисава. — Пусни ме незабавно! Как смееш! — изви се, за да го погледне, и изведнъж проумя: — Значи ти си Убиецът Бундори! Сано те е хванал в капана? Пусни ме веднага! Аз съм твоят командир, Чуго, чуваш ли? Пусни ме! — но поради паниката в заповедта му липсваше характерната за гласа му властност. — Охрана! Помощ!
Сано се огледа диво, търсейки някакъв начин да обезвреди Чуго, без да нарани Янагисава. Съзря безразсъдната решимост в очите на Чуго и сигурната му ръка, която натискаше меча все по-близо до лицето на Янагисава. Придавайки на гласа си спокойствие и авторитет, Сано каза:
— Чуго сан, Янагисава е ваш роднина и пряк потомък на генерал Фудживара, той не ви е враг! Не е виновен за убийството на Ода Нобунага… — Чуто не отвърна, но Сано почувства, че нещо в него трепна при споменаването на генерал Фудживара и Ода Нобунага. — Аз се опитах да ви попреча при изпълнението на синовния дълг. Вие искате мен, Чуго сан — Сано се удари в гърдите. — Двамата трябва да уредим това помежду си, вие и аз, един срещу друг. Убийте ме и ще бъдете свободен човек. Делото срещу вас умира с мен!
Всички наоколо стояха безмълвни. Дъждът се изливаше неспирно, речният бряг се разпени и въжетата на лодките се изопнаха под внезапния напор на вятъра. Чуго отпусна меча си едва забележимо. Окуражен, Сано зае отбранителна поза, приготвяйки се за атаката му. Но в този миг Янагисава се разкрещя:
— Ти си виновен, Сано Ичиро! Стражи! Хванете го!
Това осуети опита на Сано да прехвърли злата сила на капитана върху себе си и Чуго отново опря меча о лицето на своя пленник. Янагисава се задърпа бясно. Стражите му настъпиха заплашително към Сано.
— Внимавайте, сосакан сама — Хирата застана, между тях и господаря си, който не изпускаше Чуго от очи.
Капитанът на охраната повлече разбеснелия се и ругаещ Янагисава надолу по пътеката към лодката и Сано ги последва.
— Опитай се да ме спреш и ще го убия! — изсъска с Чуго.
— Не можеш да избягаш! — отвърна Сано. — Скоро всички ще знаят, че ти си Убиецът Бундори. Никъде няма да си в безопасност. Но ако пуснеш Янагисава, ще ти бъде позволено да извършиш сепуку или дори да живееш под домашен арест. Застрашиш ли живота му, ще бъдеш измъчван и екзекутиран като най-обикновен престъпник. Предай се, Чуго! Всичко свърши. Чуваш ли ме? Край!
Стигнаха пристана на мадам Шимизу, където Мацуй лежеше проснат върху дъските, а оцелелият телохранител изпомпваше водата от дробовете му. Чуто се отправи към трапа. Сано препречи пътя му, но Янагисава изхриптя под острието на капитана и той отстъпи.
— Прибери оръжието си! — нареди Чуго. — И се махни от пътя ми или ще го порежа отново.
— Прави, каквото ти казва! — простена Янагисава.
Сано прибра меча си в ножницата.
Хората на дворцовия управител се втурнаха покрай Хирата и се устремиха към пристана. Виковете им се извисиха над гръмотевиците, вятъра и дъжда. Чуто се извърна и застана с лице към тях, без да изпуска своя пленник.
— Нито крачка или е мъртъв!
Сано се хвърли напред с намерение да сграбчи Чуто, да му изтръгне оръжието и да освободи Янагисава, но дворцовият управител изпищя нечовешки и Сано ахна. Острието бе срязало левия клепач на пленника и алена кръв се стичаше по пребледнялото му лице. Янагисава отвори уста, но не издаде никакъв звук, а после очите му се обърнаха и краката му омекнаха.
— Не можеш да го нараниш, Чуго сан. Той е представител на твоя господар! — в растящото си отчаяние Сано потърси упование в самурайските ценности. — Длъжен си да го защитаваш в името на честта. Пусни го. Ако искаш заложник, вземи мен!
— Дръпни се! Веднага! — изсъска в отговор капитанът на охраната.
— Чуго, лодката е паянтова! Ако я изкараш в тази буря, и двамата ще загинете. Моля те…
Но Чуго вече влачеше Янагисава по трапа. Просна го върху палубата като потрошена кукла, отсече въжетата, придържащи лодката към кея, и издърпа трапа на борда. После разгъна платното и насочи лодката по течението на реката.
Сано изстена и хукна по кея. Когато се изравни с лодката, пое дълбоко въздух и скочи в реката.
Глава 35
Ледената вода го пресрещна със смразяващ плясък. Задъхан, Сано заплува след лодката, борейки се с вълните. Дрехите спъваха движенията му, а мечът го теглеше към дъното. Мускулите му се свиваха болезнено, а студът го пронизваше до кости. И въпреки това всеки път, когато успяваше да погледне над вълните, лодката се оказваше все по-близо. Накрая ръцете му се удариха в корпуса, но гладкото дърво му пречеше да се изкатери на борда. Сано изстена. Лодката отново започна да се отдалечава. Вече нямаше сили да плува. Убиецът Бундори щеше да избяга, а Янагисава да умре. И Сано, не изпълнил дълга си, трябваше да умре, за да изкупи позора си.