— Ела, ще започнем отново — рече Йотър и даде знак на Робърт да го последва по брега към Желязната стъпка. — Този път, ако направиш така, както ти казвам, ще можем да избегнем всякакви други…
Думите му бяха прекъснати от силен вик.
През дюните към тях тичаше момченце. Зад него на скалистия нос, издигащ се над бурното море, се виждаше замъкът Търнбери. Над назъбената линия на бойните кули кръжаха чайки и корморани.
Робърт се усмихна, когато видя, че момченцето се затича по-бързо, а късите му крака вдигнаха облаци пясък около него.
— Нийл!
Останал без дъх, най-малкият му брат спря пред него, без да обръща внимание на Йотър, който видимо много се ядоса.
— Дойдоха едни мъже и… — Нийл си пое дъх — и дядо! Изненадан, Робърт широко се усмихна. Веднага хукна през пясъка заедно с Нийл, а мократа му туника заплющя около краката.
— Господарю Робърт — викна сърдито след него Йотър, — урокът не е приключил. — Когато момчетата се обърнаха, той посочи със счупеното копие Желязната стъпка. — Преди да свършим, трябва отново да го яздиш.
— Ще го яздя утре.
— Баща ти ще бъде уведомен за неподчинението.
Робърт присви сърдито сините си очи.
— Ами кажи му тогава — провикна се той и хукна след брат си.
След като превалиха дюните, момчетата минаха покрай малката група къщи, рибарски лодки и стопански постройки, от които се състоеше селото Търнбери, и продължиха да бягат по песъчливата пътека, водеща към замъка. С дългите си крака Робърт тичаше по-бързо и остави Нийл далеч зад себе си. Земята под него беше изровена от пресните стъпки на много коне. Дробовете му горяха, а усилието прогони студа от крайниците му. Прогони и заплахата на Йотър. Когато наближи портите, които бяха широко отворени, един от стражите го заговори:
— Господарю Робърт! — рече ухилен той. — Какво ти направи онзи дявол днес?
Робърт не му обърна внимание, но забави крачка, когато навлезе в двора на замъка. Тук имаше много мъже и коне, за които началникът на конюшнята даваше разпорежданията си. Между бавно движещите се животни Робърт забеляза семейството си. Всички бяха излезли да поздравят неочакваните гости. Погледна с нетърпение към двамата си братя, майка си и трите си сестри, една от които ревеше в ръцете на дойката. За момент погледът му се спря на баща му, графа на Карик, облечен в яркочервена туника, поръбена със златен ширит, а после се премести към новодошлите. С изненада разпозна Джеймс Стюарт, главния лорд-стюард по коронациите в Шотландия, чийто могъщ клан поколения наред заемаше тази длъжност — една от най-важните в страната. Той стоеше редом с един могъщ граф от изтока. Имаше и други, но те останаха някак на заден план, когато погледът на Робърт се спря на достолепния мъж в средата — с гъста като лъвска грива прошарена коса и сурово, набръчкано лице. Беше Робърт Брус, лордът на Анандейл. Човекът, чието име носеха също и те с баща му.
Робърт чу, че Нийл застана задъхан зад него, и се приближи към дядо си. Дядо му беше облечен в покрити с прах туника и плащ с герба на Анандейл. Усмивката замръзна на устните му, когато видя строгото изражение на стария човек. Даде си сметка, че лицата и на останалите възрастни бяха такива. Майка му изглеждаше слисана, а баща му клатеше глава. После Робърт чу думите. Прозвучаха невероятно, но израженията на възрастните потвърдиха, че бяха истина. Повтори думите като въпрос:
— Кралят е мъртъв?
Те се обърнаха и го погледнаха. Стоеше пред тях мокър до кости, с водорасли в косата и пясък по бузите. Забеляза тревогата на майка си и неодобрението на баща си, преди гласът на дядо му да изпълни тишината:
— Ела тук да те видя, момче!
И очите му, черни и искрящи като на ястреб, се вторачиха в него.
3
С неочакваното пристигане на видните лордове слугите в замъка бяха заети до късно през деня да палят огъня в празните стаи, да търсят чисто бельо за леглата и да освободят място в конюшните. Най-напрегнато беше в кухнята, където готвачите трябваше да превърнат обикновеното ядене за и без това многобройното домакинство на графа в пир за седем благородници и армията им от придружители. Това число стана още по-голямо следобед, когато през портите на замъка преминаха още шестима конници. Робърт, който наблюдаваше от прозореца на стаята, която делеше с братята си, имаше чувството, че в деня има нещо знаменателно — нещо недоизказано и предстоящо, което надхвърля новината за смъртта на краля. Зачуди се какво означава това и какво ще стане сега, когато долу в двора стражите затвориха портите зад шестимата ездачи. Някъде в замъка отекна камбана. Последните остатъци светлина избледняха на запад, където над хълмовете на Арън проблясваха безшумно светкавици.