— Накарай я да ни стопли — с последни сили измърмори Грегър.
— Няма начин. Дромите са живели при двайсет градуса под нулата. Ние сме дроми. За нас — двайсет под нулата и толкоз.
По тръбите, които опасваха тавана на кабината, се бе събрал скреж. Стените започваха да побеляват, а прозорците се бяха покрили с ледени цветя.
— Имам идея — тихичко каза Арнолд. Той погледна към контролното табло и бързо зашепна в ухото на Грегър.
— Да опитаме — каза Грегър.
Двамата се изправиха. Грегър вдигна манерката и се насочи вдървено към другия край на кабината.
— Какво правите — попита рязко лодката.
— Ще направим малко гимнастика — отговори Грегър. — Дромските войници трябва да бъдат здрави, нали знаеш.
— Така е — неуверено отвърна лодката. Грегър хвърли манерката към Арнолд. Арнолд се засмя изкуствено и я върна на Грегър.
— Внимавайте с този съд — предупреди ги лодката. — Пълен е със смъртоносна отрова.
— Ще внимаваме — каза Грегър. — Нали я носим за щаба. — Той хвърли манерката на Арнолд.
— От щаба могат да я разпръснат върху Х’гените — каза Арнолд и хвърли манерката обратно.
— Наистина ли? — попита спасителната лодка. — Това е интересно. Ново приложение на…
Изведнъж Грегър хвърли манерката към една от охладителните тръби. Тръбата се спука и по пода се разля течност.
— Лошо хвърли, приятел — каза Арнолд.
— Много съм несръчен — извика Грегър.
— Трябваше да взема мерки срещу вътрешни повреди — мрачно се обади лодката. — Това няма да се повтори. Но сега положението е много сериозно. Не мога сама да поправя тръбата. И така няма да мога да охлаждам помещението както трябва.
— Ако просто ни оставиш на острова… — започна Арнолд.
— Невъзможно! — възрази лодката. — Най-важната ми задача е да опазя живота ви и ще взема всички необходими мерки, за да осигуря вашата безопасност.
— И какво смяташ да правиш? — попита Грегър с неприятно чувство на присвиване в стомаха.
— Нямаме време за губене. Ще огледам острова още веднъж. Ако нашите дромски сили още ги няма, ние ще отидем на единственото място на планетата, което би могло да поддържа живота ви.
— И кое е това място?
— Южната полярна шапка — отвърна лодката. — Климатът там е почти идеален. Трийсет градуса под нулата.
Двигателите изреваха. Лодката добави извинително:
— И естествено трябва да внимавам да не се случват други вътрешни повреди.
Докато лодката се впускаше напред, двамата чуха изщракването от заключването на кабината.
— Мисли! — каза Арнолд.
— Мисля — отвърна Грегър. — Но нищо не ми иде на ум.
— Трябва да се измъкнем, когато стигне до острова. Това ще е последният ни шанс.
— Мисля, че няма да можем да скочим през борда, а? — попита Грегър.
— Никога. Тя сега ли наблюдава. Ако не беше спукал тръбата, може би щяхме да имаме някакъв шанс.
— Знам — отвърна тъжно Грегър. — Ти с твоите идеи…
— Моите идеи ли? Много добре си спомням, че ти го предложи. Каза, че…
— Няма значение чия е била идеята. — Грегър се замисли дълбоко. — Слушай, нали знаем, че вътрешните й сензори не са достатъчно добри. Когато стигнем до острова, може би ще успеем да й прережем енергийния кабел.
— Няма да можеш да се доближиш и на метър до него — каза Арнолд, като си спомни удара, който получи, когато се приближи до таблото за управление.
— Хммм — Грегър обхвана главата си с ръце. В ума му се оформяше една идея. Беше доста невероятна, но при тези обстоятелства…
— Сега оглеждам острова — обяви лодката. Грегър и Арнолд погледнаха през предното прозорче и видяха острова на не повече от сто метра. Първите лъчи на зората осветяваха небето и на фона му се виждаше изподрасканият любим силует на техния космически кораб.
— Мястото ми изглежда чудесно — каза Арнолд.
— Наистина — съгласи се Грегър. — Сигурен съм, че нашите сили са се заровили надълбоко.
— Не са — каза спасителната лодка. — Аз огледах на дълбочина до трийсет метра.
— Добре — каза Арнолд. — При тези обстоятелства аз мисля, че ще трябва да огледаме малко по-отблизо. По-добре да слезем на брега и да поразгледаме.
— Пусто е — отговори лодката. — Повярвайте ми. Моите сетива са безкрайно по-силни от вашите. Не мога да ви позволя да подлагате на опасност живота си, като отидете на брега. Дромите се нуждаят от войниците си, особено от такива силни и топлоустойчиви като вас.
— На нас ни харесва този климат — каза Арнолд.
— Говориш като истински патриот! — сърдечно го поздрави спасителната лодка. — Знам колко страдате. Но сега аз ще се отправя към южния полюс, за да осигуря на вас, ветераните, почивката, която напълно сте заслужили.