Хедър Греъм
Бунтарката
ПРОЛОГ
Май 1862
Нощта бе страховита.
Нещо повече. Нощта изглеждаше варварска в тази странна пустош, където всеки полъх на вятъра и най-малкото набраздяване на водата можеше да означава дебнещото, прикрито движение на смъртоносен хищник.
В човешки или друг образ.
Кръглата месечина се носеше по коприненото черно небе, хвърляйки пъстър отблясък с цвят на слонова кост върху пейзажа. Но тази нощ имаше облаци — пухкави, бухлати чудовища, които летяха невидими, докато закриха луната и хвърлиха земята и морето в толкова непрогледна тъма, сякаш беше абаносова бездна.
Нощта бе тъмна, но не и безшумна. На лунна светлина цвърченето на щурците, крясъкът на нощния бухал, леките набраздявания на водата изглеждаха естествени. Но когато луната се затули зад облак, сред новопостъпилите войници в съюзническата рота, известни като Мъжете на Пантерата, ужасът от битките не можеше да е по-голям от ужаса, събуден от една нощ в южна Флорида.
Не и за водача им.
Той можеше да се движи незабележимо сред опасни тъмни гори, населени с влечуги и призрачни крясъци. На това място, където боровете се срещаха с мангрови дървета и хълмовете докосваха морето, той можеше да се движи с лекотата и грацията на бързите, дебнещи пантери, които се криеха в странната полутропическа гора и от които той и хората му бяха получили прозвището си.
Говореше се, че ходел безшумно по меката земя, че виждал в непрогледния мрак. Познаваше смъртоносните блатни твари, хълмовете сред мочурищата и морето, но не се страхуваше от тях. Водеше хората си през пътеки, които повечето хора нямаше да забележат и следваше тези пътеки до места, където никой нормален човек не би дръзнал да стъпи. Можеше да се движи през дивия пейзаж и да се слее с него. Тих, пъргав, потаен, той често стряскаше хората си с неочакваните си появи и изчезвания. Подобно на пантера, той винаги се движеше тихо и предпазливо, вечно нащрек.
Дебнещ.
Тази вечер бяха оставили конете си на миля и половина зад себе си на един висок хълм сред блатата и той ги бе повел пеша към този тесен морски залив, далеч от цивилизацията. Бяха даже по на юг от старото военно укрепление Форт Далас от семинолската война1, макар и да бе уверил хората си, че все още са в областта, наречена Дейд Каунти на името на убития във Втората семинолска война командир.
Познаваше добре тази земя.
Говореха, че макар и да не бил индианец, той имал роднини сред семинолите и изучил блатата и морето наоколо досущ като червенокож. Говореше се също, че бил сроден с пантерите и алигаторите, така че можел да бяга из полутропическата джунгла като котка и да си пробива път през слабо солените води като огромен гущер. На пръв поглед майорът като нищо можеше да е отраснал сред индианците, понеже косата му, дълга до раменете, бе черна като абанос, а високото му стройно тяло бе мускулесто и с бронзов загар като на всеки див индианец. Очите му засилваха илюзията, защото макар и да бяха сини, бяха тъмни като кобалт и понякога изглеждаха черни като преизподня и точно толкова опасни.
Хубаво беше, че е опасен.
Защото водеше войниците си на опасни места.
И сега, в тъмнината, войниците на майор Иън Макензи чакаха. Чакаха и наблюдаваха — или поне слухтяха, когато облаците дотолкова закриха луната, че наблюдението стана невъзможно. Бяха чакали няколко часа във влажния, гъмжащ от насекоми залив на югоизточния бряг на Флорида, тъй като имаше възможност да хванат Мокасина — един от най-прочутите бунтовнически шпиони, работещи по крайбрежието на Флорида.
Крайбрежие, което криеше капани.
Крайбрежие, което повечето съюзнически войски презираха.
За повечето хора да ги пратят във Флорида бе равносилно на изпращане в ада, дори преди да са влезли в битка и да са извадили оръжие. Самият полуостров бе ничия земя — нито бунтовниците можеха да я задържат, нито съюзниците да я завземат. Безкрайни мили крайбрежна ивица правеха съюзническата блокада немислима. Джаксънвил вече няколко пъти бе попадал в ръцете и на двете сили. Сейнт Августин бе превземан от силите на Севера и все още бе под властта на федералните. Флорида бе третият щат, който се отцепи от Съюза. Конфедератите там бяха безрезервно предани на голямата си „южна кауза“, макар че във Флорида имаше и много мощни сили, които бяха просъюзнически. Въпреки че бунтовническите войски, събрани във Флорида, най-често ги викаха извън щата, за да се включат в тежките боеве във Вирджиния, Тенеси и други части на Юга, полуостров Флорида бе страшно важен за войната. Флорида осигуряваше голяма част от телешкото месо и солта, които изхранваха войските на Юга.
1
Семинолски войни — серия от конфликти между 1818–1819 между американските сили под командването на Андрю Джаксън и семинолските индианци, последвана от втора серия между 1835 и 1842, поради отказа на семинолите да се махнат от Флорида и да се преместят в определените за индианците територии. — Б.пр.