— Щях да ти кажа, че баща ми е твърдо решен да ме ожени за Елзи Фич, стига да можех! — извика той.
Е, днес той бе направил признание пред всички. След като повечето гости бяха пристигнали за следобедния чай у мисис Тара Макензи, Питър О’Нийл стана заедно с Елзи и обяви, че ще се женят. До този момент Алена се забавляваше чудесно. Баща й не напускаше често острова им в далечния юг и тя много рядко се смесваше с обществото. Въпреки положението и известността си като учен, баща й не бе сред заможните класи и те бяха приятели със семейство Макензи от Симарон само защото бяха много близки със семейство Макензи от Мирабела. Алена не бе свикнала с вниманието, което получаваше от младите мъже днес и наистина се чувстваше въодушевена. Зряла. Желана. Бе забавно да изпробва таланта си за флиртуване. По ирония дори си мислеше, че може да е забавно да накара Питър поне малко да ревнува.
— Е, Питър, желая ти всичко най-хубаво. Сега ме остави да мина.
Но когато се опита да мине покрай него, тя усети бегла тревога. Той я хвана за раменете и я притисна с гръб към стената, като внезапно заговори много бързо:
— Алена, за бога, недей да ме измъчваш! Сега нямаме време. Господи, не виждаш ли колко те искам? Аз съм отчаян, Алена, ти ме направи такъв. Ела с мен в гората…
— В гората! — възкликна тя. — В гората? С теб? — О, боже, тя щеше да избухне в смях или в плач. Гората! Именно натам се бе запътила, но отиваше сама. Сама! Имаше нужда да остане сама, да не усеща докосването му, да не се чувства толкова предадена, толкова глупава!
— Алена, аз те обичам, трябва да те имам. Като те гледах днес с младежите, си мислех, че ще избухна от ревност. Трябва да си моя. Ти не разбираш, трябва да ме чуеш. Обожавам те! Господи, толкова съжалявам, че не можем да се оженим, но пък можем да се възползваме от това, което имаме. Аз съм богат. Мога да…
— Питър, престани! Не мога да повярвам, че ми казваш тези неща. Не мога да повярвам, че сега, след като си се обрекъл на друга…
— Не ставай глупава, Алена! Боже господи, не виждаш ли истината! На нито един уважаван млад мъж няма да му позволят да поиска ръката ти за брак.
— Какво каза? — промълви тя упорито.
— Но, скъпа моя, трябва да разбереш това. Баща ти няма почти пукната пара. Ти си израснала в абсолютната пустош с диваците! Но това не бива да те разстройва, защото аз наистина те обожавам, Алена. Ще ти дам всичко, абсолютно всичко, което мога…
Думите му увиснаха недовършени. Тя го изгледа невярващо. Устата му се приближи и преди тя да осъзнае намеренията му, той я целуваше, притискаше я по-плътно до стената, а тялото му бе долепено до нейното по начин, който ясно показваше какво очаква от нея.
Удивлението я смрази за няколко секунди, а после усети ръката му да опипва корсета й. Обзе я ярост. Тя рязко го срита с коляно и в мига, в който той изрева и отстъпи назад, тя силно го зашлеви през лицето.
— Питър, върви по дяволите!
2
Иън чу съвсем лек шепот и усети дъх във врата си:
— Обичайното място!
Младите дами се бяха качили преди доста време на горния етаж, за да си починат. Сега придружителките оставяха мъжете да си пият брендито и да си пушат пурите.
Шепотът идеше от Лавиния Трехорн, прекрасната и палаво чувствена трийсетгодишна вдовица на покойния, много по-стар, но ужасно богат Лоурънс Трехорн.
И макар че Иън бе решил като се върне вкъщи този път веднага да каже на родителите си, че възнамерява да се сгоди за Риса — тя наистина бе хубава, уравновесена и образована — точно сега сватбата можеше и да почака.
Иън усети друг женски поглед върху себе си. Усети изгарящите очи на младата жена, която доливаше чашите с бренди в салона.
Лили.
Лили бе негова приятелка. Тя бе екзотична млада жена, в чиято външност се съчетаваха най-добрите черти на индианска, негърска и бяла кръв. Тя презираше Лавиния и се опитваше — докато междувременно изпълнява съвестно слугинските си задължения — да внуши на Иън с настоятелния си поглед, че не бива да последва Лавиния. Той изви веждата си към Лили, за да й напомни, че още не е женен, че е пълнолетен… и естествено може да избягва злите клопки на жена като Лавиния — с изключение на онова „зло“, което той изгаряше от нетърпение да сподели.
Той реши, че ще е най-добре да излезе в посока към кухнята.
И именно затова, макар че не видя замесената млада дама, той ясно я чу да целува О’Нийл, а после да го зашлевява.
Иън не харесваше Питър. Говореше се, че О’Нийл, чийто баща току-що бе обявил годежа на сина си с памуковата наследница Елзи Фич, вече бе станал баща на няколко извънбрачни деца, пръснати из щата. И ако слуховете бяха верни, той се отричаше от всяка от тези моми, когато състоянието й станеше очевидно. Вероятно смятаха О’Нийл за банално красив и очарователен.