Обърна се и огледа стаята. Не искаше да идва тук. А сега не искаше да си тръгне. Бе научила колко много обича съпруга си. Бебето й се бе родило тук. Това бе станал техният дом.
Тя затвори очи и се пребори със заплахата от истерични сълзи.
Забърза се към стаята си, внимателно взе сина си в ръце и с Лили, която стоеше мълчаливо до нея, напусна дома си. Напусна Севера. И съпруга си.
22
До края на септември Риса получи писмо от Алена, което я уверяваше, че тя и бебето са стигнали безопасно от Вашингтон до Ричмънд. Оттам отишла с влак до Чарлстън, където била посрещната от каймака на конфедералното общество. Пишеше с ентусиазъм колко са любезни хората, с които се среща — и с нов патриотичен плам за Конфедерацията. Всъщност Алена се бе измъкнала от ситуацията доста добре.
Тя бе подозирала, че Алена може да остане доста дълго в Чарлстън. В последното писмо, което успя да прати по приятели, промъкнали се през съюзническите линии, тя съобщаваше на Риса, че след като се отби в Сейнт Августин, тя се прибираше у дома. Искаше да е с Дженифър в Беламар.
Беше ноември, когато Иън най-после се завърна във Вашингтон. Риса бе отишла на гости при своя приятелка, за да бродират едно знаме и не можеше да си намери място, задето има толкова обикновена роля в събитията.
Като се прибра в дома си рано тази ноемврийска вечер, прислужницата й Нели излезе бързо, за да я пресрещне.
— Майор Макензи, мадам, майор Макензи е тук!
Риса се вгледа в Нели, а после ускори ход.
Иън бе с гръб към нея, когато тя влетя в салона. Раменете му бяха много широки и подчертаваха слабите му хълбоци, а униформата много му отиваше на тъмната коса. Ръцете му бяха подпрени на лавицата над камината, главата му бе леко приведена в размисъл. Тя бе толкова изкушена да изтича до него, да го обгърне с ръце и да положи глава на гърба му, да му прошепне някои нежни думи, за да намали напрежението от войната. Война, в която той се биеше срещу собствените си роднини, собствената си жена.
Най-накрая той се обърна. Очите му бяха много тъмни, лицето му — отслабнало, по-остро от всякога.
— Иън. Радвам се да те видя — рече тя, като се отдръпна съвсем леко.
Той се усмихна.
— И аз, Риса. Изглеждаш прекрасно, както винаги. Много си красива.
— Благодаря — рече тя меко, а после се спря. — Предполагам си разбрал, че Алена…
— О, да, знам, че е напуснала Вашингтон. Знаеш ли, изумително е колко бавно се придвижват военните заповеди и колко бързо могат да се променят нещата между хората. Всъщност бях точно до Ню Орлиънс и гонех един южняшки военен кораб с хората си, когато срещнах друг офицер, който бе прекарал известно време тук. Той бе натъжен от ареста на Роуз и нямаше търпение да научи дали знам колко много са се разтревожили другите хора тук, настроени проюжняшки, включително и жена ми. Офицерът изглежда смяташе, че Алена е напуснала в знак на протест заради Роуз. Но аз не мисля, че е така. Според мен е тръгнала, защото е била в един кюп с Роуз. Ти какво смяташ?
Риза го погледна и се поколеба.
— Ами… естествено, ти знаеш, че съм отявлен съюзнически патриот, така че едва ли някой ще сподели с мен мислите си по въпроса… Чай, Иън? Уиски? Какво мога да ти предложа? Радвам се да те видя, макар и да не си планирал присъствието си тук. Нека ти донеса нещо за пиене.
Тя се запъти да мине покрай него. Той се протегна и я хвана за ръката. Хвана я здраво, но не болезнено и тя имаше чувството, че кобалтовите му очи минават през нея.
— Знаеш повече, отколкото ми казваш.
— Тя ми писа — рече Риса бързо. — Разбира се, тя знаеше, че ще се вбесиш от решението й да замине на юг, но… мисля, че искаше да си иде у дома, в Беламар, макар и да предполагам, че все още е в Сейнт Августин.
— А бебето? — попита той и Риса прехапа устни, като внезапно долови болката зад гнева му.
— Шон е много добре, направо цъфти — рече Риса. — Изобщо ли нямаш новини от Алена? Е, предполагам, че е било трудно… Аз не съм сигурна, че бих могла да се свържа с теб, Иън, ако ми се наложи.
— Алена е оставила бележка на бюрото ми преди три месеца и това е последното, което съм чул от нея — рече Иън и стоманената нотка на смъртоносен гняв се върна в гласа му.
— Сигурна съм, че щеше да се свърже с теб, ако знаеше как, Иън. Тя те обича.
— Може би.
— Аз бих се свързала с теб, ако…
— Ако някога в бъдеще ти потрябвам за нещо, отиди при генерал Брайтън. Той знае как да ме открие.
Риса кимна.
— Наистина не бива да се гневиш толкова. Тя само се прибра вкъщи. Мисля, че трябва ти да я потърсиш.
Мрачният му вид издаде съмнението му.
— Иън, тя е южнячка. Домът й е в Юга.