Алена още се радваше на победата си, когато я оставиха в залива точно до остров Беламар. Когато слезе на брега с придружителя си, веднага чу рязък глас:
— Кой е?
— Алена Макман Макензи! — извика тя.
— Алена?
Лодката й се плъзна в пясъка на плажа. Тя излезе и веднага потъна в прегръдката на Дженифър. Придружителят й тихо загреба обратно към кораба си, а тя придружи Дженифър до къщата.
Алена прекара първата си нощ вкъщи, като разговаряше с Дженифър, Джеймс и Тийла — и ги лъжеше. Не каза нито дума за собствените си военни усилия. Каза им, че възнамерява да се върне в Сейнт Августин, но има намерение често да пътува до Беламар.
На другата сутрин излязоха на плажа, съвсем сами. Дженифър внимателно се огледа наоколо, преди да каже развълнувано на Алена:
— Толкова съм благодарна, че върша ролята си. Днес следобед един военен отряд ще дойде на континента. Те ще отведат теб — и контрабандната ти стока! — обратно в Сейнт Августин.
— О, боже мой — прошепна Алена. — Ти си… свръзката ми?
Дженифър се засмя.
— Разбира се! Разбира се! О, Алена, какво си мислеше? Че мога да си седя и да наблюдавам войната след това, което се случи с Лорънс? По-скоро бих умряла, отколкото да стоя със скръстени ръце! А сега и ти си част от всичко това! О, Алена, толкова се радвам, толкова съм щастлива. Не е ли чудесно да правим толкова много за нашите бойци?
Алена носеше морфин, хинин и лауданум. Корабът й бе донесъл и оръжие, но тя не искаше да мисли за това. Трябваше да помни капитан Луис и факта, че бе умрял. Трябваше да помни всички останали благородни войници на Конфедерацията. Трябваше да се насили да забрави мъжа, който сигурно вече бе започнал да я презира.
Съпруга й.
Алена се върна в Сейнт Августин и измина около седмица, когато на път за магазина с изненада откри, че я поздравява някакъв войник със сламена шапка с перо.
Тя застана неподвижна, намръщена, като усещаше лека тревога, докато гледаше как мъжът се е забързал към нея.
— Алена, Алена!
— Питър! — извика тя в отговор, изненадана, но не и разтревожена да го види. След избухването на войната всичко, което се бе случило в Симарон в онзи далечен ден сега изглеждаше като детска игра.
— Капитан Питър О’Нийл — рече той с най-добрата си усмивка и свали шапка.
— Да, естествено, Питър. Добре изглеждаш. Поздравления, радвам се, че изглеждаш толкова… доволен.
Той се усмихна и протегна ръце към нейните, като я придърпа по-близо, за да я целуне по бузата, а после се отдръпна, за да я огледа цялата.
— О, Алена! Ти наистина се разхубавяваш всеки път, като те видя!
— Благодаря, Питър. Ти изглеждаш във форма, а й в добро настроение.
— О, да. Аз съм в кавалерията на Флорида и много се гордея с това. Ние сме най-смелите, нали знаеш — но губернаторът се оплаква, че всеки мъж в щата, който има пони искал да е смел и дързък за сметка на щата. Но, скъпа ми Алена, приятелят ти тук е един от най-добрите конници в щата. Ще трябва да простиш моята липса на скромност, моля те! И освен това двамата с баща ми сме вложили доста пари във финансирането на собствената ни рота и сме доста търсени.
— Много се радвам.
Той се усмихна и я загледа с копнеж.
— Значи си напуснала съпруга си? — попита я той, изпълнен с надежда.
Тя замръзна. Очите на Питър незабавно се изпълниха с безпокойство и той бързо измърмори:
— Ужасно съжалявам, Алена. Опитвам се да се държа приятелски, но просто… Е, признавам, че го ревнувам. Аз сбърках, много сбърках по отношение на теб и въпреки това…
— Хмм — промълви Алена. — Как е Елзи?
Питър стана по-мрачен.
— Не си ли чула?
— Какво да съм чула, Питър?
— Елзи почина преди около шест месеца. Коремен тиф.
— О, Питър, ужасно съжалявам. — Тя наистина съжаляваше. Горката Елзи, беше толкова млада!
— Благодаря. Аз също — рече Питър и звучеше съвсем сериозно.
Тя не можеше да не изпита известна жал към него.
— Носят се слухове, че ти си била част от механизма, който е помогнал да се спасят войниците от Юга в Манасас.
Алена сви рамене с неудобство. Той поклати глава, като се приближи още до нея.
— Алена — рече той забързано, — всеки южняк би дал живота си за теб, ако се наложи!
— Благодаря ти, Питър, но…
Внезапно той се приближи напред, хвана я за раменете и я целуна по бузата.
— Ако някога мога да ти услужа по някакъв начин, обещай да ме уведомиш! — рече той страстно. После също толкова внезапно я остави и забързано се отдалечи по улицата.
Тя го наблюдаваше, като отново се почувства много неспокойна. Знаеше ли какво прави тя сега? Тя прехапа устната си, като осъзна колко опасно е всъщност замесването й във войната.