В спалнята си тази вечер една единствена свещ гореше на бюрото, като хвърляше сенки в ъглите на стаята. Не й трябваше, а и не искаше повече светлина. Шон спеше в люлката си.
Алена седна в единия край на леглото и свали ботушите си.
После стана и се приближи до креватчето на Шон, нетърпелива да види, че синът й спи спокойно. После й се стори, че чува звук. И усети…
Хлад. Някакво чувство на опасност пролази по гръбнака й. Като се обърна, тя видя, че не е сама. Един човек се бе облегнал на далечния край на полицата до камината. Той чакаше. Спокойно.
Чакаше мълчаливо, в сенките на нощта. Но още докато се обръщаше, тя усети как по гръбнака й отново пролазва хлад и с изумление осъзна, че това е Иън.
— Привет, мисис Макензи — рече той мрачно.
Лунната светлина внезапно докосна очите му и в тях проблясва син огън на фона на суровото му тъмно лице. Внезапно тя се убеди, че може да усети гнева му — ярост, която бе тляла в продължение на месеци. Излъчваше се от него като горещи вълни.
Тя глупаво се обърна, за да избяга.
Но още преди да е изминала и две крачки, ръцете му бяха около нея като решетки на затвор и тя чу шепот в ухото си.
— Обична моя бунтовнице, да не би да търсиш армия, която да ме залови?
— Иън…
— Не викай — предупреди я той с леден тон.
После я вдигна и я хвърли. Хвърли я с възмутителна сила… И тя полетя, за да падне, изумена и задъхана, на леглото.
24
Алена бързо се окопити, отдръпна се от него и се облегна на таблата, като през цялото време го гледаше. Той се приближи към нея с дълги, бързи крачки. Тя нервно отметна назад косата си — страшно зарадвана да го види, но въпреки това ужасена от него.
— Би трябвало да извикам, да те предам на бунтовническата армия. — Тя скочи от леглото, но той я хвана за ръката и я дръпна обратно и тя се извърни към него, притисната, усещаща силата на хватката и на очите му. — Би трябвало да извикам — прошепна отново тя — достатъчно високо, за да събудя Джеф Дейвис в Ричмънд! Иън, моля те, ти не разбираш, ти не…
— Млъкни, Алена. Не разполагам с цяла вечност.
Тя млъкна не заради думите му, а понеже той я заглуши с целувка. Устата му поглъщаше нейната, езикът му я вкусваше, завладяваше, подивял от жар и страст. Той бе като стихия, внезапна нощна гръмотевична буря, а треската му бе толкова електрическа, че на мига премина през нея. Тя искаше да протестира срещу бурността му. Можеше само да отвърне със същото. Лекият му мъжки мирис сякаш превзе чувствата й с изкушението. Толкова пъти бе мечтала за него, сега го вдишваше. Усещаше го. Ръцете му върху лицето й, устата му — течен огън. И бе хубаво. Превземащо, завладяващо усещане, което бе толкова сладостно, че тя не можеше и да си помисли да протестира. Някаква тревога в нея я предупреди, че трябва да задава въпроси, да протестира, първо да говори, но…
Ръцете му се движеха и копчетата сякаш се стопяваха под пръстите му. Дрехите й се свлякоха, а устните му почти не се отлепиха от нейните. Тя бе по-непохватна, докато ръцете й се бореха със съюзническата униформа.
Тя първа остана гола и най-накрая устните му заслизаха по шията й. Пръстите й се заплетоха в косата му, когато той откри гърдите й с език, възбуди ги, докато зърната им се втвърдиха, а после започна да лиже, да смуче и целува тези зърна, докато усещането сякаш премина през цялото й тяло и я докара до нажежен до червено глад. Тя прошепна името му, подръпна косата му, но той не обърна внимание, тъй като целуваше корема й, падна на колене, притегли го точно до лицето си и започна да го обсипва с малки целувки все по-ниско и по-ниско.
Ръцете й хванаха раменете му, коленете й омекнаха. Тя се спусна пред него, трепереща, търсеща устните и раменете му с целувките си, нетърпелива да го докосне, да го вкуси навсякъде, да положи лице на гърдите му, да усети гладката му изгаряща плът. Да го възбуди, да го развълнува, да го измъчи така, както я измъчваше той. Пръстите й се свиха около члена му, галещи… устата му се залепи за нейната и внезапно тя бе вдигната и просната на леглото. Усети вълната на полусмъкнатата му униформа да дращи бедрата й, но това нямаше значение.
Тя отново срещна очите му, точно когато той потъваше в нея, отначало много бавно, като я гледаше през цялото време. Не можеше да затвори очи, не можеше да извърне поглед. Изведнъж леко възкликна и потръпна от внезапна конвулсия. С бърз тласък той влезе още по-навътре и тя се съживи, като се извиваше в такт с този гръмотевичен ритъм, който ги помете. Безразсъдна, дива, отчаяна, тя се вкопчи в него, като усещаше екстаза най-после да я обзема, да се взривява в оргазъм, който я караше да трепери и да се извива от малки конвулсии дълго след като усети тялото му да потръпва върху нейното…