— Това не е вина, ако…
— Не защитавам моята страна. Не смятам да те карам да се махаш. Но искам да ми обещаеш, че ще стоиш тук.
— В Сейнт Августин?
Той кимна сериозно.
Тя се почувства благодарна и облекчена. Обичаше Конфедерацията и Иън. И изведнъж изглеждаше, че е възможно да обича и двамата.
— Обещавам, че ще стоя в Сейнт Августин. Не бих си помисляла да се местя. Аз…
— И ще се държиш прилично.
— Не знам какво искаш да кажеш.
— Мисля, че знаеш.
— Иън, аз помагам на брат ти в лазарета. Грижа се за войниците му. Тази вечер помагах при раждането на едно бебе. — Тя се изправи на колене и положи ръце на грубата синя вълна на мундира му. — Дойдох при твоето семейство. Аз…
Той кимна и дори се усмихна, а пръстите му леко се затвориха около ръката й, която лежеше на гърдите му.
— Обещай ми, че ще се държиш прилично, ще внимаваш и няма да рискуваш живота си или този на детето ни.
Очите му сякаш проникваха със синия си огън в душата й и тя кимна. Загледа се в него на свой ред, а зад клепките й запариха горещи сълзи от мисълта, че той отново ще я напусне. Косата се спусна по гърба й, а тялото й се притисна в неговото.
— Иън…
Той изстена. После внезапно въздъхна и тя откри, че е вдигната и още веднъж се намира под него.
— Иън, трябва да вървиш! — запротестира тя.
— Да — прошепна той срещу нея.
— Иън, моля те…
— Алена…
Тя забрави, че е искала той да си тръгне, преди да са го открили, преди да се наложи да се измъкне в сутрешната светлина. Забрави, понеже твърде бързо бе погълната от опияняващата страст на целувката му, усещането за топлината му…
Тя не искаше да го пусне, но въпреки това прошепна:
— Иън, опасно е да стоиш тук. Опасно е да се опиташ да си тръгнеш.
— Знам какво правя — увери я той, надигна се, нагласи панталоните си и препаса сабята си на мястото й.
— Как не! Ти си човек, Макензи. Куршумите няма да рикошират в теб! — прошепна тя нещастно.
Той се върна до леглото и вдигна брадичката й така, че тя го погледна очите.
— Иън, помисли върху думите си. Казваш ми да съм внимателна, докато ти влизаш право в ада.
— Казвам ти, предупреждавам те: не се замесвай в шпионски дейности! — заяви той с открит гняв. — Понеже ако го сториш, любов моя, можеш да предпочетеш да те арестува самия Линкълн, отколкото аз да те заловя. И не забравяй, Алена, аз съм офицер и нямам друг избор, освен да се включа във войната. И съжалявам за това. Бог ми е свидетел, съжалявам за това! — добави той яростно.
— О, Иън — рече тя нещастно.
Той се приближи до нея за последен път, като я прегърна и леко я целуна по главата.
— Дръж се прилично — рече той меко.
Тя сведе глава. Знаеше, че не може да му обещае, че ще се държи прилично. Ако можеше да направи нещо, за да спаси живота на войници от Конфедерацията, тя щеше да го стори.
— Само ако можеше да идваш в града и да ме посещаваш всяка нощ…
— Ловък съм — рече той с някакво сухо веселие, — но дори аз не мога да идвам толкова често.
Тя се отдръпна от него.
— Не, не искам да си е опасност, Иън, трябва да стоиш надалеч.
Той се усмихна.
— И ти трябва да стоиш тук — напомни й той, като я придърпа обратно към себе си. Целуна я по устните, а после я пусна и отиде до люлката на Шон. Гледаше как синът му спи, а секундите течаха. После се обърна. Взе шапката си от масичката до леглото й, размаха я в дълбок поклон и потъна в тъмнината на ранното утро.
През февруари 1962 г. за Конфедерацията настанаха лоши дни. Претърпяха катастрофално поражение при форт Донълсън и военният министър заповяда на генерал Робърт Лий да оттегли всичките си сили, защитаващи морския бряг на Флорида и да докладва на Албърт Сидни Джонстън в Тенеси. Източното крайбрежие трябваше да бъде зарязано, оставено да разчита изцяло на собствените си сили за защита.
Джулиън се приготви да се оттегли от Сейнт Августин, заедно с останалите военни. Алена бе бясна, убедена, че Иън е знаел много добре, че Конфедерацията се кани на практика да похити източното крайбрежие на Флорида, когато я бе накарал да остане. Като гледаше как Джулиън събира медицинските си запаси, тя се чудеше дали да не го придружи въпреки всичко. Обстоятелствата се бяха променили.
Питър О’Нийл дойде да я види, преди да потегли с ротата си.
— Ужасно е това, което стана тук! Но не се отчайвай, Алена — наблизо ще има бунтовнически войници, на отвъдния бряг на реката.
— Зная, Питър.
— Нали не си станала предателка и ти, Алена? — попита я той.
— Сърцето ми е с Конфедерацията, знаеш това.
Той и се усмихна.
— Ти си истински бунтовнически ангел, Алена. Зная, че отново ще се срещнем. Аз ще продължавам да бъда с бойците в щата, не бой се. И…