— И какво?
Той се поколеба, а после свали шапката си.
— Съжалявам, но ще убия съпруга ти. Ще открия в леговището му и ще го убия. Пантерата ще умре преди края на войната.
Тя отстъпи от него, ужасена. Той бързо се опита да се поправи.
— Алена, съжалявам. Това е война и той е врагът. И искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен. Винаги ще те защитавам.
— Не ми казвай това, Питър.
— Ще видиш… Боя се, че един ден ще имаш нужда от мен — каза й той.
Той мрачно сви устни, качи се на коня си и потегли.
До последния момент Алена се чудеше какво да прави. Но още докато размишляваше, доктор Пърси дойде да я види в къщата й. Изглеждаше много стар, тъжен и уморен.
— Един лекар, един хирург в тази война трябва да има материали, с които да работи. Морфин, хинин, хлороформ, кръвоспиращи средства, стимуланти и разяждащи материали като азотна киселина, за да обгаря лошите тъкани и да ги заздравява! Трябва да поддържаме хората си живи и да се движим наравно с движенията на съюзническата армия.
Тя го погледна с решителност. Пърси знаеше много добре, че можеше да я убеди, като й внуши, че може да спаси живота на много хора.
— Пърси, не съм сигурна, че мога да напусна Сейнт Августин.
— О, скъпа моя. Не можеш да напуснеш Сейнт Августин, аз ще поема практиката на Джулиън в тази къща. Ти трябва да стоиш тук и да ми помагаш. Ще има една съвсем малка част от доброволци на другия бряг на река Сейнт Джоунс. И двамата сме добре запознати с шифъра. Ако можем просто да ги държим в течение, което лесно ще можем да правим под прикритието на медицината, можем да продължим да служим на Конфедерацията.
Алена се поколеба — спомените за Иън все още бяха много силни в сърцето й.
Както и спомените за думите на Питър към нея. Войната трябва да свърши, да приключи. И ако тя може да направи нещо, което да помогне на Юга по-бързо да постигне победа…
Или загуба?
Тя бе добра в шпионажа, знаеше това. И познаваше щата си, реките, терена. Точно както и Иън.
Но Иън отказваше да види двойната си позиция. Той вярваше в съюзническата кауза и трябваше да се бие за нея. Алена вярваше също толкова страстно в Конфедерацията. Щом той щеше да избягва куршумите, тя щеше да стори същото.
И той никога нямаше да узнае за дейността й.
Знаеше се, че той е Пантерата, но много малко хора знаеха кой стои зад Мокасина.
Да, тя щеше да остане в Сейнт Августин. Точно както й бе казано.
25
Всъщност Съюзът не се бе разбързал да завладее Флорида, макар че често бе изтъквано, че щатът няма почти никаква защита — понеже имаше толкова малко стратегическо значение. Приоритетът на южноатлантическото крайбрежие бе Чарлстън.
Но през пролетта на 1862 съюзническият генерал Джордж Маклелън реши, че и Сейнт Августин може да бъде превзет.
Първият разузнавателен кораб пристигна в малкия залив на Сейнт Августин на осми март, като маркира с шамандури пътя за корабите, които щяха да го последват. Четири дни по-късно съюзническият командир Роджърс напусна Уобаш, флагмански кораб на командира Самюъл Дю Понт, в малка лодка, над която се развяваше бяло знаме.
Оставен без абсолютно никаква защита, Сейнт Августин се предаде на федералните сили, без да гъкне. Може би предаването бе улеснено и от факта, че градът бе потънал във финансови тегоби. Без северните туристи, които да пълнят хотелите и да поддържат бизнеса на търговците, гражданите не можеха да плащат дори данъците си. Градската управа бе стигнала до безизходица и храната бе станала почти толкова оскъдна, колкото медицинските припаси.
Алена взе файтона с Лили и Шон, като стоеше на разстояние, когато майор Кристобал Браво се срещна с командира Роджърс на крайморската дига. Роджърс изглеждаше достолепен, уверявайки майора, градските съветници и привържениците на Съюза, че няма търпение да върне Сейнт Августин към благополучието му отпреди бунта на Юга.
Като гледаше събитието, Алена усети как пада духом, понеже се сети как през цялото време Иън й бе казвал, че Югът просто не би могъл да спечели тази война. Тази сутрин в Сейнт Августин това изглеждаше вярно — поради всички причини, които той бе изброил. Съюзът можеше да стегне примка около Юга. Да умори хората от глад. Съюзът имаше аптеки и можеше да предостави животоспасяващи лекарства. Освен това имаше арсенал и възможности да произвежда оръжия. Сейнт Августин бе сериозно отслабен дълго преди да падне в ръцете на командира Роджърс.
Тя обаче се зарадва, като разбра, че макар и хората в града да се предадоха мълчаливо, няколко жени бяха нарязали пилона, така че съюзническото знаме да не може да се вее оттам. И една от жените, Хана Дженкс, нарече „баби“ мъжете, които толкова охотно сътрудничеха на Съюза.