Нямаше значение. След няколко дни Съюзът се бе разположил в Сейнт Августин.
И дори когато няколко дни по-късно федералните войски се оттеглиха от Джаксънвил, те останаха в Сейнт Августин.
Явно Съюзът възнамеряваше да остане.
Хората на Пантерата гребяха мълчаливо в нощта, запътени към едно свлачище срещу гладката плажна ивица на петдесетина мили южно от Сейнт Августин.
Сам Джоунс, начело на лодката на Иън, поклати глава.
— Не виждам как ще го направите, майоре. Не мога да видя абсолютно нищо в тая тъмница!
— Ще видиш. Когато облаците се вдигнат, ще имаме пълнолуние — отвърна му Иън. — Те ще са пренасяли тежки материали, така че през гъсталака и шубраците трябва да има пътека, ясна като нарисувана с мастило.
Луната се подчини на волята на Иън и се отмести.
— Ето! — възкликна той ликуващо.
Сам го погледна, сякаш Иън бе някакъв магьосник.
Лодката им стигна до брега. Иън вдигна ръка и даде знак на хората си тихо да слязат. Движеха се бързо, за да скрият лодките си. Той ги предвождаше, като бързо вървеше през пясъка към дърветата и ниските храсти в края на плажа. При такъв шубрак нямаше начин толкова хора и материали да се придвижат, без да оставят изравнена следа.
Иън я бе забелязал от водата.
— Мамка му стара — изруга Сам.
— Ех, защо конете ни не са тук, майоре? — оплака се Саймън Тийсдейл с въздишка. — Кавалерист да върви пеша по плажовете. Питам ви, сър, накъде е тръгнала тая война?
Войниците се засмяха.
— Тихо — предупреди ги Иън. — Има съвсем малка вероятност да попаднем на други съюзнически войски тук. Казват, че хората на изток от река Сейнт Джоунс сега били привърженици на Съюза, но все пак има доста голяма вероятност да попаднем на отряд бунтовници, така че не вдигайте шум.
— Да, сър! — чу той в нощта.
— На която и страна да попаднем, надявам се да имат коне — промърмори недоволно Саймън.
Те отново тръгнаха мълчаливо.
Търсеха стоките, свалени от Сталуърт, съюзнически кораб, заловен от бунтовнически нападатели само преди три дни. Сталуърт бе потопен, товарът му от амуниции на път за Кий Уест бе взет. Бяха чули за съдбата на кораба от моряците, изпратени с лодки от капитана на бунтовническия кораб, който ги бе нападнал. Както изглежда, капитанът бе признал, че е знаел за плановете на Сталуърт, който бе пуснал котва в Сейнт Августин, преди да потегли на нещастното си пътуване на юг. Докладите от разузнаването бяха назовали някакъв бунтовнически шпионин, който по някакъв начин успяваше да предаде информация до доброволческите отряди на Конфедерацията във вътрешността на щата — от източната страна на река Сейнт Джоунс — и после до нарушителите на блокадата. Три кораба бяха изгубени, откакто Съюзът бе превзел Сейнт Августин. Шпионинът се наричаше Мокасина. Иън бе видял афишите, налепени в превзетите от Съюза градове и бази. Даваха награда за залавянето на Мокасина — жив или мъртъв.
Иън и хората му вече бяха на борда на кораба, тръгнал на север, за консултация с генерал Брайтън, когато ги застигна вестта за съдбата на Сталуърт. Бе взето голямо количество оръжие и те бяха достатъчно близо, за да се опитат да сторят нещо по въпроса. Можеше да нямат кой знае какви шансове да върнат оръжието обратно според това колко големи са бунтовническите сили, срещу които щяха да се изправят, но ако не можеха да си върнат оръжията, можеха поне да се погрижат да ги унищожат.
Те последваха пътеката в нощта и нито един не се оплака от насекомите, острите ръбове на гъсталаците по пътя, тресавището, което се наложи да прекосят по едно време. Призори той даде два часа почивка на хората си и един час време да поспят, като се редуваха да стоят на пост.
Самият Иън не мигна. Бяха толкова близо до Сейнт Августин, имаше чувството, че почти може да помирише парфюма на Алена, да усети плътта й, да я вкуси…
Той лежеше в мрака с отворени очи, загледан нагоре в небето и имаше чувството, че зверове разкъсват сърцето му. Това бе война и той бе част от нея. Но бог му бе свидетел, че имаше моменти, когато той искаше единствено да забрави за конфликта, имаше моменти, в които се молеше някога някъде отново да има спокоен дом и семейство. Единствената нощ, която бе прекарал в Сейнт Августин сега изглеждаше доста къса, за да живее от спомена за нея. Но въпреки това той я бе прегърнал и в този момент, независимо дали бе глупак или не, той бе повярвал в това, което имаше между тях, в странната връзка, изкована от времето и страстта. Бе повярвал, че тя го обича.