Когато Иън влезе в кухнята и чу целувката и плесницата, той бе сигурен, че която и да е тази нещастна девойка, тя бе в къщата му и следователно заслужаваше да я защити.
Но когато премести коритото, за да влезе в килера, О’Нийл бе сам, някак превит и потриваше бузата си — и други части на анатомията си, както изглежда. Като видя Иън, лицето му почервеня и отпечатъкът от ръка върху него изпъкна още по-ясно.
— Извини ме, Иън. Имах проблеми с една сърдечна афера, която приключи. Боя се, че тая бе влюбена в мен — рече той скръбно.
— Действително. Наистина така прозвуча — рече Иън сухо.
— Но изобщо не ставаше за женене — каза Питър в защита.
— Изглежда наистина имаш този проблем с жените, които те привличат.
Питър се изчерви още повече.
— Баща ми не искаше и да чуе за това.
— Но поне този път идеята за брак ти мина през ума — рече Иън любезно.
Питър му се усмихна притеснено и повдигна ръце.
— Ти си обикалял по света, Иън — рече той. — Знаеш какви са жените. Тази е… развратница. Истински огън. Толкова узряла, че ще се пръсне. — Знаеше, че Иън не го харесва и бе вбесен, че го засече в такава сцена.
— Естествено, че не! И ако в слуховете има зрънце истина, Иън Макензи, ти нямаш право да осъждаш другите мъже за връзките им с жени.
Иън изви вежда, но успя да не отговори. Нямаше намерение да спори с Питър, нито да се опита да обясни разликата в това да се наслаждава на компанията на зряла и независима жена и да прелъсти младо невинно създание. Но пък може би изобщо нямаше право да осъжда Питър. Той не познаваше жената, която бе замесена. И ставаше някак нервен.
По дяволите Питър и проблемите му.
Обичайното място. Лавиния можеше да изгуби търпение. Нямаше го прекалено дълго.
— Внимавай в къщата на баща ми, Питър — рече той меко.
— Или какво? — попита Питър с груб тон.
— Или ще взема мерки — отвърна Иън равно, а после мина покрай него и забърза през вратата, която извеждаше към големия коридор.
Алена се забърза с леки и пъргави стъпки по килима от борови иглички на горската пътека. Поколеба се само за миг и погледна назад. По пътеката от Симарон не идеше никой. Питър О’Нийл не я следваше, готов да настоява отново, че между тях може да има нещо тайно, макар и…
Страните й пламнаха.
Но той не се зададе. Тя го бе оставила превит одве и никой не я видя, никой не я последва. Можеше да избяга. И след тазвечерните събития тя отчаяно се нуждаеше да остане сама.
Право напред имаше красив вир или поне така й бяха казали. Вир, който бе толкова уединен, колкото този на Адам и Ева в райската им градина, заключен в дебрите на гората, която започваше точно от края на поляната на Симарон. Братовчедката на Иън Макензи, Сидни, я бе уверила, че лесно ще намери вира и че е великолепен — невероятно чист и кристално прозрачен, захранван от подземни извори. Естествено Сидни знаеше, понеже самата тя бе от рода Макензи, макар и да не беше от семейство Макензи в Симарон. Сидни бе израсла в далечния южен край на щата, както и Алена — част, която все още се считаше за дива от тези, които мислеха, че са облагородили напълно централна Флорида.
Такива мисли обикновено развеселяваха Алена и й носеха известно чувство на гордост, което й позволяваше да усеща поне малко презрение към многобройните млади дами в Симарон този следобед, които си шептяха за нея — и баща й — докато уж спяха. Тя нямаше нужда Питър да й казва, че те двамата с баща й по някакъв странен начин не бяха предпочитана компания за много богати майки и бащи в щата. От опит знаеше, че младите дами никога не спяха, когато уж трябваше да си почиват по време на светски събития — те клюкарстваха. Но това нямаше значение за Алена — на нея изобщо не й пукаше. А и младите дами не ругаеха, естествено, но тъй като баща й се интересуваше много повече от живота на растенията, отколкото от хората, той изобщо не осъзнаваше, че може да е позанемарил „благопристойното“ й възпитание.
И слава богу, задето нямаше представа, че на нея нито й се почива, нито я интересува какво си говорят.
Или че поради неговите чудатости може да не я смятат за подходяща партия за женене. Господи! Как може Питър да посмее да й каже такова нещо. И как може да си е въобразявала, че е влюбена в такъв груб, противен мъж, та да мисли за брак с него! След всичко, което й бе предложил… о, боже.
Ето го. Вирът. Голям, с мехурчета, които бълбукаха тук-таме от дълбоките извори отдолу. Величествени дъбове потапяха клоните си във водата. Бе толкова бистър, че се виждаше дъното.