Третият, който бе свален толкова бързо от добре прицеления изстрел на Реджи, можеше да има шанс.
Иън приклекна до този бунтовник, чието лице сега бе в калта. Намръщи се, като видя отрязана синьочерна коса и усети как стомахът му се свива неспокойно, още преди да обърне човека.
Бунтовникът носеше огромна сламена шапка и бе загърнат в палто. Сега шапката бе паднала. И лицето на бунтовника ясно се виждаше.
С неравно офъканата й коса Дженифър можеше да мине за много красив момък.
Иън едва не извика с глас. Жива или мъртва, той не можеше да позволи Дженифър да бъде отведена от никой друг, освен от него. За миг си помисли, че по-скоро би умрял, отколкото да остави чичо си да разбере, че дъщеря му е била обесена от съюзническите сили като шпионин.
И че е мъртва…
С яростна сила той изтръгна въжето от врата й и я метна на рамо.
— Погребете тези двамата! — заповяда той рязко. — И сержанте! Не мислете, че няма да докладвам за този случай, по дяволите. Аз самият ще го разкажа направо на Линкълн.
— Те убиха добри съюзнически войници! — възрази сержантът в отговор. — Убиха наши момчета! По дяволите, сър, та вие самият в сърцето си сте един от тези проклети бунтовници. Ами да, всеки знае, че вашите роднини ни избиват, майоре.
Иън се извърна и се втренчи в мъжа. Той млъкна и почервеня като домат.
— Някой трябва да го застреля и да сложи край на мъките му! — рече гласно Сам, загледан в сержанта.
— Да, трябва — подкрепи го Реджи.
— Погребете ги! — заповяда сержантът дрезгаво.
Иън се обърна. Като носеше Дженифър, той бързо заслиза по пътеката.
Като се отдалечи от останалите, той я взе на ръце и потърси пулса й, някакъв знак за живот, докато крачеше.
Очите й се отвориха. Мокри и ослепителни на фона на красивите очертания на лицето й, тъй хубаво въпреки офъканата си коса и кална кожа.
— Иън — размърда устни тя. Нямаше глас.
Почти се усмихна. Опита се да го докосне.
Очите й се затвориха.
26
Алена постоянно очакваше Иън да пристигне.
Той не се появи.
Минаха седмици и тя откри, че става все по-нервна. Бе дошла, когато градът бе в Конфедерацията. Сега бе съюзнически и той не се появи, нито й писа.
Пролетта на 1862 донесе няколко горчиви поражения на конфедеративните войски. Една от най-лошите бе загубата в Ню Орлиънс. Алена откри чрез капитан Уилоуби — любезен стар съюзнически джентълмен, харесван дори от най-заклетите бунтовници в Сейнт Августин — че съпругът й най-вероятно бе замесен в събитията. Съюзът бе използвал таен план, в който изглеждало, че главната атака ще е срещу Пенсакола или Мобайл. Смесени сухоземни и военноморски сили бяха завзели стратегическия южен град и капитан Уилоуби каза на Алена, че тя трябва да е много горда. Разузнаването на съпруга й често давало на Съюза много повече сведения за движенията на конфедеративните войски.
Алена се върна от лазарета един ден и откри, че има гост. Като вървеше изтощено към къщичката си, тя с изненада чу гласове — този на Лили и друг мек, женски глас. И Шон, който се заливаше от смях.
Намръщена, тя се забърза към вратата и я отвори рязко.
— Риса! — възкликна тя.
Риса, която се бореше с Шон на земята, се изправи усмихната.
— Здравей.
Алена я загледа озадачено. Шон извика щастливо „Мамо“, затича се на малките си, но здрави крачета и се бухна в нея, Алена го вдигна и той я целуна по бузата, а после се изхлузи надолу и отново се хвърли в полата на Риса.
— Алена, всичко наред ли е? — попита Риса, понеже Алена продължаваше да я гледа озадачено.
— Аз… аз…
През главата й минаха сума ти мисли. Тя харесваше Риса, наистина я харесваше, уважаваше я за нейната прямота, честност, храброст и преданост към убежденията й. Освен това бе благодарна на Риса и бе сигурна, че тя бе подтиквана от най-добри намерения, когато й помогна да избяга от Вашингтон.
Но ако бе дошла до Сейнт Августин…
Тя трябваше да е по-внимателна от всякога. Това не беше добре. Алена вече бе кълбо от нерви, разтревожена, че няма да е в града, когато Иън реши да се появи. Но сега всеки път, когато направеше крачка встрани, тя трябваше да се безпокои и от Риса.
Въпреки това усмивката на Риса, застанала срещу Алена, бе неподправена, точно както любовта й към Шон бе искрена. Тя стоеше с блестящи красиви морскосини очи, а тъмната й коса бе разрошена след играта й с Шон.