— Добре съм. Просто съм толкова… изненадана! — рече Алена най-накрая, усмихна се и се спусна към нея, за да я прегърне топло.
Когато се отдръпна обаче тя си помисли, че в очите на Риса просветна някакъв странен блясък — макар и само за миг. И за момент я загриза мисълта дали Иън не я бе изпратил.
— Кога дойде? Как пристигна? И… хм… защо дойде?
Риса вдигна рамене, като се опита да приглади косата си.
— Баща ми е с армията по Потомак от толкова време, че стана безпредметно да си стоя вкъщи. Аз се разхождах, чаках, притеснявах се. — Чувствах се… безпомощна. Един приятел на баща ми е флагман и корабът му идваше насам. И ето ме и мен.
— Аха!
— Наех малка къща на една пресечка оттук надолу до водата.
— Това е… чудесно — рече Алена. Слава богу! Отначало си бе помислила, че Риса е дошла, за да остане при нея. За да живее с нея, да види и чуе много повече, отколкото трябва… — Толкова ще е хубаво да имам компания — излъга тя. Усмихна се, като гледаше Риса. — Но е доста странно да те видя тук.
— Така е.
— Виждала ли си Иън? — попита Алена.
— Само при последното му пътуване до Вашингтон. Ти виждала ли си го?
— Веднъж — призна Алена. — Но доста отдавна не е идвал тук.
— Мисля, че е бил замесен в операциите около Ню Орлиънс.
— И аз чух за това.
— Ами ти? — попита я Риса настоятелно.
— Аз… аз работя с доктор Пърси — рече тя. — Нека само да се погрижа за вечерята и ще поговорим. Ще ми разкажеш за Вашингтон. Боя се, че Сейнт Августин е муден и скучен в сравнение с него.
— Е, да, но е смяна на обстановката! — увери я Риса. — А и аз имам малко опит в грижи за болни. Може да съм ви от полза на вас двамата с доктор Пърси.
— Да, чудесно ще е да си при нас — рече Алена, без да трепне.
При по-други обстоятелства щеше да е чудесно.
Войниците и хората се влюбиха в Риса. Тя се движеше с тиха грация, шумоленето на полите й и мекият нежен аромат на парфюма й омагьосваше мъжете. Тя бе ангел на милосърдието, по-умела в прилагането на хлороформ от самия доктор Пърси и толкова чаровна и умна, че караше мъжете да се смеят до припадък. Риса не пребледняваше при вида на кръв, нито се извръщаше от ужас, когато доктор Пърси се нуждаеше от помощ с инструмент. Алена с изненада установи, че Риса я зарежда с енергия — макар и да бе малко дразнещо, че тя се оказа толкова съвършена. Риса никога не се отказваше от някоя медицинска задача, без значение колко бе груба или неприятна.
Риса бе стояла там една седмица, когато доктор Пърси пристигна в къщата на Алена късно една вечер. Носеше шифровано писмо, което тя трябваше да занесе на мъжете, лагеруващи от другата страна на реката, близо до плантацията Енгълууд. За нея нямаше да е трудно да излезе от града. Двамата с доктор Пърси често бяха посещавани от командващите янки и помощта, която бяха оказвали на съюзническите войници бе оценена. Бяха им дали пропуски, с които да пресичат съюзническите линии, когато се наложи.
Доктор Пърси нямаше да дойде с нея, понеже тя уж щеше да остане у мисис Енгълууд, която очакваше да роди всеки момент. Услугите на доктор Пърси все още можеха да са нужни в града, а Алена вече бе асистирала на много раждания. Жените най-добре се справяха с женските въпроси, особено когато хирурзите бяха нужни другаде.
— Това е просто куриерска задача, Алена. Но следващата седмица Мокасина трябва отново да нанесе удар.
— Кога? Как? Съюзническите кораби пазят пристанището.
— Ще те заведа на юг. Имаме мъже, готови да те откарат до един кораб, скрит в малък залив. Това е още едно пътуване до Бахамите и обратно. Ще бъдеш оставена в залива Бискейн и ще те свалят на брега близо до дома ти. Ще носиш малко финансова помощ от наши британски приятели, както и хлороформ и етер.
— Доктор Пърси, ами ако мъжът ми дойде в Сейнт Августин и мен ме няма?
— Това е лесно. Смятам да кажа, че си имала възможност да се прибереш у дома, за да видиш семейството на мъжа си. Същата история ще разкажа и на приятелката ти Риса. Красива жена, нали? Горда, силна, умна, мила, и при това красива!
Алена се усмихна.
— Просто чудесна.
— Слава богу за нея! Тя просто се оказва толкова полезна, когато теб те няма!
Алена отново кимна иронично, загледана в доктор Пърси. И се чудеше дали и Иън не се чувства по абсолютно същия начин по отношение на Риса.
— Алена, това е едно от най-важните неща, които Конфедерацията ще те накара да направиш. Британците, които даряват златото и лекарства го правят главно защото ти си била толкова запалена и убедителна, когато ги видя последния път. Ако бях изпратил някой друг, доставките можеше и да не дойдат. И дори когато Съюзът е тук, в Сейнт Августин, сама виждаш колко са малки запасите ни не само от медицински принадлежности, но и от храна! Отчаяно се нуждаем от всяка чуждестранна помощ, която можем да получим, както и от дарения в злато. Виждала си ампутации! Можеш ли да си представиш какъв ще е ужасът на мъжете, ако нямат упойка?