— Предатели! — каза й той.
Алена го изгледа.
— Предатели! — повтори той. — Не е наша работа.
Като не му обърна внимание, тя сръга коня си и препусна по пътеката към мястото, откъдето идеха звуците.
Стигна до една красива къща, разположена на стръмна морава. Рота войници стояха край къщата и палеха огън от четирите й краища. Млада жена бе изведена на моравата. Войниците я блъскаха и измъчваха, подхвърляха я помежду си, макар че тя държеше бебе, а три други дечица — на вид на около седем, пет и три годинки — се бяха скупчили край нея, гледаха и ревяха.
Ужасена и вбесена — бунтовническите войници никога не биваше да се държат толкова подло! — Алена смушка коня си с пети и се спусна към войниците. Като чуха приближаването на коня, те бързо се отдръпнаха. Младата жена остана сама, когато Алена влезе в кръга, загледана в мъжете, а от очите й захвърчаха искри.
— Какво правите, за бога?
— Тези хора са предатели — заяви един от войниците — и мястото трябва да бъде изгорено. Това е!
— Имате ли доказателство, че са предатели?
— Щом капитан О’Нийл казва, значи са предатели! — рече младежът.
— Не сме предатели. Ние сме привърженици на Съюза и никога не сме го криели. И вече дори това няма значение — съпругът ми го убиха в боевете при Ню Орлиънс! — извика жената.
Алена слезе от коня и закрачи между мъжете.
— Вие би трябвало да сте бунтовнически войници, последните кавалери. А се държите по този начин!
Цялата им група — четирима много млади мъже — я погледнаха засрамени.
Но тогава тя почувства две ръце върху раменете си. Обърна глава и срещна очите на Питър.
— Това е съдбата, която очаква предателите, Алена — заяви той. — Обърни се и виж!
Тя нямаше голям избор, понеже той я обърна. Като го направи, красивата къща пламна. Жената се разрида и се свлече на колене с бебето, притиснато до гърдите й, а другите й три деца се втурнаха към нея.
Алена сръга Питър с лакът в ребрата. Когато той изстена от болка, тя се отскубна от него, втурна се напред, свали пелерината за езда от раменете си и заудря с нея пламъците, които започнаха да пълзят по къщата. Тя срита дъските, които се бяха подпалили. След минута Питър отново бе зад гърба й.
— Мъжът й е мъртъв! — уведоми го тя яростно. — Тя има четири малки деца! По какъв начин са ти врагове? С какво са опасни?
Загледан в нея, той я пусна. Обърна се към хората си.
— Потушете пламъците! — заповяда той.
Облекчена, Алена усети как коленете й се огъват.
Тя коленичи в тревата. Питър се наведе пред нея.
— Доволна ли си, Алена? Понеже ти обещавам, че нещо друго ще изгори. Ставай. Ще уредя друг ескорт за теб обратно до реката.
Тя стана и се измъкна от него.
— Не се страхувам да се срещна с никой от враговете си, Питър, ако ти си ми приятел — рече тя гневно. Отскубна се от него и скочи на коня си. Жената се втурна към нея, протегна се към ръката й и я спря:
— Благодаря ти, благодаря…
— Моля те! — рече Алена и едва не се разплака. — Не ми благодари, задето са имали благоразумието да си спомнят какво е приличие! Влизай, бързо влизай вътре и се погрижи за тези деца — тя се отдръпна от жената и подкара коня си напред по пътеката. Искаше да стигне до реката и за първи път поиска да е на територията на янките.
Бе толкова объркана, че яздеше безразсъдно и изобщо не бе подготвена, когато конят й внезапно се изправи на задните си крака. Тя падна на земята, без да се удари и започна да сипе проклятия.
— Дяволите да те вземат, защо направи това, идиот такъв? — извика тя към коня си, хърбава червенокафява кобила. Животното отново се изправи на крака и препусна по пътеката.
Алена се изправи и провери дали няма счупени кости. По пътеката зад нея се чу конски тропот, тя се напрегна и бързо скочи на крака.
За нейна изненада това се оказа Риса, възседнала красив дорест кон.
— Ти — дето си се научила да яздиш, преди да проходиш — си хвърлена от кон?
Алена сложи ръце на кръста.
— Да, хвърли ме. А ти какво правиш тук?
— Следвам те — рече Риса.
Като се ухили, тя слезе от коня.
— Просто ей така си минала през съюзническите линии на вражеска територия?
— Имам медицински пропуск — увери я сладко Риса. — Искаш ли да те върна с моя кон?
Алена поклати глава.
— Ти ме шпионираш.
— Опитвам се да помогна на приятелка — рече Риса. Внезапно се намръщи, сякаш се заслуша в нещо. — Чудя се какво…
— О, боже! — възкликна Алена, внезапно проумяла защо конят й се бе уплашил. Тя бе разбудила гнездо гърмящи змии.
— Дръпни се! — извика Алена, като се хвърли напред и избута Риса от пътя. После неволно изпищя.