Умираше да поплува. Бе тръгнала към вира с намерение да се хвърли в него и изобщо не се тревожеше за това какво може да си помислят хората.
Но сега се сети, че не бива да забравя, че нито една благопристойна жена няма да тръгне из горите на Симарон и да плува.
Е, току-що я осведомиха, че тя поначало не е съвсем подходяща партия за женене!
Тя се завъртя и разгледа полянката. Чуваше се цвърчене на щурци. Пламтеше жарко слънце. Ядът й също пламтеше, а водата бе толкова подканваща. На нея ужасно й се щеше да я усети, да се почувства така, сякаш може да отмие докосването на Питър — и омразните му думи.
Тя седна на един голям боров дънер и усърдно се зае да развързва връзките на елегантните си ботуши. След това с известна трудност свали роклята си, фустите и корсета, който заплашваше да я задуши. Спря се само за миг, като си помисли, че запазва известно приличие в ризата и дългите си гащи. Но пък ако дрехите й не изсъхнат бързо на слънцето, щеше да се наложи да се върне в къщата — и при клюките — доста мокра. Можеше да се съблече и да запази дрехите си в идеален вид, да поплува, да се облече, да изсуши косата си на слънцето и да се върне в къщата и никой нямаше да разбере за това. И освен това все още усещаше ужасното, отвратително докосване на Питър. Усещаше мириса му върху кожата си…
Тя свали остатъка от дрехите си, внимателно нареди всичко на купчина на известно разстояние от водата, а после само леко възкликна, когато студената изворна вода докосна жаркия огън на плътта й.
3
Лавиния я нямаше. Не беше дошла да се увие елегантно върху дънера и дори не го чакаше ядосана, крачеща напред-назад, готова да му се скара, преди нетърпеливо да заяви, че винаги има толкова малко време за нея и че, трябва да наваксат…
Е, той наистина се бе забавил доста. Може би е решила, че няма да дойде, че има други планове. Иън изруга наум глупаците, които му бяха попречили.
Той си каза, че ще е най-добре да охлади огъня, горящ в него. Лавиния явно се бе ядосала, задето не се е затичал, като му е дала знак. Той седна на дънера и се запита дали не трябва да е благодарен, задето е изпуснал възможността с Лавиния. Не че искаше да е целомъдрен, но изглежда, че по-голяма сила може да го кара да се държи като мъж, който обмисля женитба — с добра жена, която разбираше вътрешните му терзания.
Но точно сега бурята в него бе неописуема. Той трябваше, искаше да избяга от мислите си.
Тих звук във водата внезапно прекъсна мислите му, точно когато осъзна, че куп женски дрехи лежи до дънера точно пред него.
Той се обърна. От това, което видя, една топла вълна премина през тялото и крайниците му. Кокетката. Тя бе тук.
Бе я намерил. Все пак не го бе изоставила. През бистрата вода той я виждаше да плува. Бе пълна с изненади. Винаги си бе мислил, че тя мрази водата и че никога не би намокрила косата си, грижливо оформена в дамска прическа.
Но тя бе там. Движеше се във водата с грацията и скоростта на делфин и пъргавата, почти вълшебна красота на митична русалка.
Той се усмихна и начаса забрави за световните проблеми. Започна да се съблича.
Нейната купчина женски дрехи бяха грижливо сгънати. Неговата бе струпана отгоре с безумна скорост.
Алена съвсем не знаеше, че някой се е присъединил към нея в кристалния извор.
Днешният ден й напомни за рифовете на Кийс. За чудесните моменти, когато ходеше с баща си в морето и плуваше, докато той ловеше риба. Естествено рифовете бяха различни. Те предлагаха магическа палитра от цветове — риби в десетки различни оттенъци, бледи и ярки, които се стрелваха през водата. Там тя плуваше по течението и солта щипеше в очите й. Водата бе приятно топла, освен през зимата.
Тук водата беше свежа и студена. И бистра, невероятно бистра. Тя можеше да види скалите, водните растения, слънчевите шарки. Нямаше сила като океанското течение, наистина бе съвсем различно и все пак…
Чувството да е под повърхността на водата бе абсолютно вълшебно. Бе като да влезеш в различен свят — свят, където цари мълчание. Тя се почувства спокойна, защитена от болка, обгърната от място, което бе красноречиво в тишината си.
О, господи, направо обожаваше това! Обожаваше спокойствието и красотата на водата.
После усети…
Ръце!
Големи, силни ръце върху нея. Докосваха я, обгръщаха талията й, плъзгаха се като живак между гърдите й, галеха ги с длани върху зърната й, след това пръстите се спускаха надолу към корема й, после още по-надолу в триъгълника между краката й.
О, боже, този жалък негодник Питър я бе последвал, решен да я накара да разбере, че тя изобщо не е благопристойна млада дама и че трябва да види нещата като него.