Тя го искаше, о, боже, искаше го. Докосваше косата му, разкъсваше ризата му, докато тя не се смъкна от раменете му и притискаше устни в кожата му със същия глад. Не шептеше думи на копнеж, не каза нищо за чувствата си, понеже не знаеше на какво би й повярвал.
И дори да си мислеше, че тя се люби, за да спаси собствения си живот, нямаше значение. Това което имаше значение бе, че има него. Ласката на езика му по корема и бедрата й, тялото му върху нейното, ръцете му, галещите му пръсти, усещането, когато го докосваше, трепетът и конвулсията на мускулите му, когато тя се плъзна ниско под него…
С едва сдържано усилие той проникна в нея и тя извика, като се вкопчи в него. Това бе стихия, буря, която ги помете с непоносимо усещане и зашеметяваща скорост. Тя яростно и мощно се издигна до оргазъм и усети силата му, когато той също свърши.
После тялото му се стовари върху нейното. Плътта му бе хлъзгава като нейната, а дишането му — също толкова учестено. Въпреки това тя не можеше да поеме дъх под тежестта му и той се отмести от нея, като седна в единия край на леглото с гръб към нея.
Тя го гледаше в продължение на няколко дълги секунди, като й се щеше да може да спре мълчаливите, мокри сълзи, които изпълниха очите й и се стекоха по лицето й.
— Иън… — опита се тя, но бе толкова болезнено да говори. — Иън, знам, че сега това изглежда абсурдно, но… о, боже, Иън, аз наистина те обичам!
Той не отговори и тя затвори очи, като лежеше там в агония.
— Изумително е — промълви той след известно време, като изпъна голия си гръб и широките си, бронзови рамене. — Толкова много пъти ми се е искало изобщо да не съм виждал лицето ти. И има случаи, когато си спомням Теди да ми казва, че съжалява за сватбата само защото ти си „въплъщение на Юга!“ А после имаше толкова случаи, когато съм се бил в тази проклета война, без да мигна, защото се боях какво правиш ти. И в крайна сметка страхът бе само заради едно. Не искам да те обичам, по дяволите. Но това е факт.
Тя искаше да го докосне. Начинът, по който бе седнал й подсказваше, че не бива да го прави.
— И какво ще правим сега? Какво? — попита го тя меко.
Най-накрая той се обърна към нея.
— Е, любов моя, според заповедите ми утре сутрин трябва да идем в средата на горичката… и да те обеся. Без пощада.
— Не можеш да ме обесиш, Иън.
— Защо? Защото си моя жена ли?
Тя поклати глава.
— Не. Защото нося детето ти.
Тази нощ Иън не спа при нея в колибата. Не посмя.
Остави хората си да я пазят с пълното съзнание, че тя лесно може да избяга и се върна в собствената си колиба.
Разходи се един час, опита се да заспи, после изпи една бутилка уиски и отново се опита да поспи. Изглежда нищо не можеше да помогне, докато се бореше да намери решение какво да прави с нея.
Сам дойде призори.
Иън го пусна да влезе, после седна на края на леглото и подпря главата си с ръце.
— Както ми се струва, майоре — рече му Сам, — ние заловихме Мокасина… и той вече е мъртъв.
Иън го погледна скептично.
Сам вдигна ръце и направи мъченическа гримаса.
Иън се усмихна тъжно.
— Е, Сам, очевидно виждаш, че не мога да обеся или да застрелям Мокасина. Нито пък мога да я предам. — Той се поколеба само за миг. — Ще имаме още едно дете.
— Аха, пътуването до Сейнт Августин! — промърмори Сам. — Определено не можеш да я обесиш, майоре.
— Но как мога да й попреча да се включи отново и наистина да бъде обесена от някой друг командир янки? Да не говорим, че тя определено бе трън в очите ни по време на тази война. Как мога да съм сигурен, че няма отново да предаде Съюза, а и мен?
Сам се усмихна.
— Мисля, че знам един начин — рече той.
28
Алена мислеше, че тази нощ няма да може да мигне, но трябва да беше спала, защото някой бе дошъл да вземе дрехите й и когато в колибата се развидели, тя осъзна, че те са изпрани и върнати, изсушени от слънцето.
Бързо се изми и се облече, ужасно нервна, понеже мина време и никой не идваше при нея.
Най-после на вратата се почука. Влезе Сам и й подаде чашка кафе.
— Майорът чака да ви види, мадам. Когато сте готова.
Тя изглеждаше изненадана, но той явно нямаше да й каже нищо повече. Сам заслиза пред нея по стълбата до центъра на горичката, където чакаше Иън. Той бе възседнал Пай и държеше поводите на друг кон до себе си.
Кимна сериозно към Алена.
— Да се поразходим.
Естествено на нея веднага й хрумна, че може да избяга. Да сръга коня си в хълбоците и да се впусне в галоп по пътеките…
Не, не можеше да избяга. Не можеше да избяга от факта, че обича мъжа си, независимо какви битки се разгаряха помежду им.