— Не смятах да се оставя да ме ухапе и наистина ми няма нищо.
— Ами бебето?
— Моля се бебето да е добре! — призна Алена.
Подпрян на лакът, загледан в жена си, Иън се чудеше дали са стигнали до точка, когато могат да оживеят. Тя бе толкова пламенна, когато му говореше. Не, тя не можеше внезапно да се превърне в съюзническа патриотка. И въпреки това…
Тя бе толкова неописуемо красива. Толкова крехка, излегната до него, облечена само в дългата си мъжка риза, а босите й крака се белееха под боровете. Собствените му дрехи лежаха на куп на няколко крачки разстояние, а сабята и ножницата му бяха под панталоните.
Тя се усмихна, а топазените й очи изглеждаха потъмнели на фона на порцелановата й кожа, косата й бе плетеница от слънчева светлина и пъстри сенки. После очите й внезапно се разшириха.
Твърде късно той чу стъпките.
Той, Иън Макензи, Пантерата, не бе успял да чуе приближаването на хората, които сега стояха зад него.
Той се вгледа в очите й и внезапно се почувства уверен, че тя е отишла право при бунтовническата си свръзка. От мълчанието на мъжете зад него се досети, че те са дошли да хванат Пантерата в капана.
Обзе го горчивина и той я изгледа с ярост и омраза, които бяха толкова огромни, че почти го заслепяваха. После се обърна за части от секундата.
Една пушка вече бе насочена в главата му. Държеше я не друг, а Питър О’Нийл.
— Хей, я вижте тук, момчета, какво сме уловили? Гола пантера, която се е увила в тревата с една змия! Можете ли да се сетите кой побеждава в тази схватка? Стани, Алена, добре се справи! — рече Питър.
Тя зяпна, загърна бялата си риза и скочи на крака. Легнал на хълбок, Иън усети как ножът на измяната й се забива още по-дълбоко в гърба му. С Питър имаше още трима, всичките въоръжени, насочили пушки към него. А той лежеше гол на земята, докато сабята и колтът му бяха на цели десет крачки от него.
— Все едно е Коледа, мамка му стара! — прошепна Питър, загледан в Иън. — Толкова съм развълнуван. Просто не знам откъде да започна. Ще те убия, естествено. Отдавна си го просиш. Ама въпросът е как? Да те застрелям ли или да те обеся? Първо ще стрелям в коленете ти, разбира се, но… Мисля да те завържа за едно дърво, да те оставя да гледаш как се любя с жена ти. Какво мислиш, Макензи?
Той мислеше, че това е отвратително гадна ситуация. Но по-скоро би умрял, отколкото да каже такова нещо на Питър О’Нийл. Поначало този негодник бе извратен. Войната му бе дала възможност да се превърне в чудовище.
И въпреки това… Алена.
Той бе на страната на Алена.
— Питър, ти не си наред! — извика внезапно Алена. Тя се вгледа в мъжете до него. — Какво ви става на всички? Вие сте бунтовнически войници. Питър не ви води на война, а ви кара да му помагате за личното си отмъщение!
Иън се загледа в жена си.
Тя го стрелна яростно. Много добре съзнаваше, че той я смята за предателка.
— Стани, Макензи — рече Питър. — Алена, млъкни и ела тук. Ние с хората ми спасяваме Мокасина. Ние сме герои на каузата и това е. Ела тук!
Тя се вгледа в Питър и сърцето на Иън едва не спря, понеже тя тръгна. Тръгна да се подчини на Питър.
Но по пътя мина през купчината с дрехите му и бутна оръжието му към него, през боровите иглички, все така под дрехите му. После се престори, че се спъва срещу Питър, насочвайки пушката му към земята.
В тези кратки секунди, Иън се претърколи и взе пистолетите си. И двамата войници на Питър стреляха. Иън стреля в отбрана, без да мисли и уби единия от хората на Питър, рани и обезоръжи другите двама с няколко бързи изстрела. Но когато се обърна към О’Нийл, той видя, че е хванал Алена и тялото й го прикриваше по-добре от стоманена крепост.
— Застреляй го! — извика Алена.
Много добре знаеше, че той не може да го направи.
Питър се усмихна, а безцветните му очи бяха втренчени в Иън. Той започна отново да свежда пушката си и да се прицелва.
— Не! — изпищя Алена и силно сръга Питър с лакът.
Тя се справяше добре и бе силна. Иън знаеше това. И Питър изгуби пушката си. Ала преди Иън да успее да скочи на крака и да се хвърли върху него, Питър извади едно остро като бръснач джобно ножче и го опря в гърлото на Алена.
— Тя идва с мен, а ти оставаш тук. Точно там, където си — рече Питър. — Джарвис, Тейтъм?
— Слушам, сър — отвърна единият от хората, а в гласа му ясно се усещаше болка.
— Движи се пред мен, по дяволите, доведи конете. Пазински мъртъв ли е?
— Да, сър — отвърна другият.
— Стой мирно, докато не се махнем оттук, Макензи — предупреди го Питър О’Нийл. — Не помръдвай.
Иън замръзна на мястото си, загледан в Алена. Седеше и гледаше, без да откъсва поглед от жена си, докато Питър я отвличаше.