Питър прескочи тялото на своя мъртъв войник, докато отстъпваше заднишком през целия път от горичката.
— Нито гък — Питър предупреди Алена. Тя бе качена пред него на малка сива кобила. Хубав, силен, сигурен кон. Питър не беше глупак. Наистина знаеше накъде да върви. Хората му ги следваха отзад мълчаливи. Тя бе сигурна, че умират от болка. — А си гъкнала, а съм ти прерязал гърлото.
Тя не му обърна внимание.
— Не можеш да ме убиеш. Не можеш да си позволиш да ме убиеш. Понеже той ще стане, ще се облече и ще те намери.
— За глупак ли ме вземаш? Да не мислиш, че съм по-долу от мъжа ти? И аз познавам хълмовете, мочурищата и реките точно колкото него, Алена. Изминах целия този път дотук, за да хвана Пантерата. И за бога, ще го довърша!
Тя леко се извърна и видя, че устата му е стисната в мрачна черта. Той бе опасен човек. Вече не бе разглезеното богаташко синче, което познаваше някога. Сега бе нахъсан и живееше живота си в борба. Непрекъсната борба.
Внезапно тя усети, че се бои.
— Питър, настигни останалите си хора. Ще те придружа до тях. Ще кажа, че съм Мокасина и че ти наистина си ме спасил. Ще бъдеш голям герой в Юга.
Той се усмихна.
— Ще те заведа при останалите си хора, Алена. Утре. Точно сега разполагам редниците Джарвис и Тейтъм. Те ще стоят на пост, а тази вечер ще я прекараш с мен. Преди да е станало нещо друго, скъпа моя, аз ще взема това, което поначало трябваше да е мое.
Иън се облече за секунди. Свирна на Пай и скочи върху него. Каза си, че трябва да ги следва внимателно. Трябваше да остави Питър О’Нийл да си мисли, че има голяма преднина.
Което в този момент си бе самата истина.
Слънцето изгря, но Алена продължаваше да трепери.
Яздеха с часове. Прилоша й, гадеше й се.
Слънцето бе започнало жестоко да напича; отвсякъде ги заобикаляше жарка, лепкава влага. Босите, й крака бяха порязани от острата трева и изпохапани от комари.
Което нямаше значение.
Това, което имаше значение бе, че Иън не дойде. Веднъж спряха до едно поточе със сладка вода. Китката на Тейтъм бе строшена и той стенеше и се оплакваше, че трябва да иде на лекар. Раната на Джарвис, както се оказа, бе засегнала само плътта. Той повтаряше на Тейтъм да се държи като мъж.
И въпреки това Иън не се появи.
Иън трябва да знае колко е своенравен Питър, как мисълта за отмъщение бе глождила мислите му. Иън сигурно бе много, много внимателен и ги следеше, дебнейки удобен момент.
Освен ако…
Освен ако не бе сметнал, че тя го е предавала твърде много пъти. Тя бе видяла погледа му, когато той осъзна, че някой стои зад тях и ги наблюдава…
— Отваряйте си очите, момчета, отваряйте си очите! — заповяда Питър на хората си.
— По дяволите, капитане, мисля, че го изгубихме! — рече Джарвис щастливо.
Алена започна да се тревожи.
Ако Иън не дойдеше до падането на нощта…
Питър О’Нийл бе избрал едно изоставено семинолско укрепление за свой лагер.
Имаше няколко навеса в запустелия лагер, построени над земята със сламен покрив и без стени. Това бе приличен избор, призна Иън, като гледаше групата под прикритието на няколко дъба. Питър и хората му бяха на високо и можеха да видят всеки и всичко, което ги доближеше.
Имаше открито място между дърветата и навеса, което бяха избрали. Щеше да е ужасно трудно да ги изненада.
Въпреки това Иън изчакваше. Не можеше да рискува. Боеше се, че Питър по-скоро би убил Алена, отколкото да я остави да избяга.
Той се облегна на дъба, като се опита да планира стратегията си.
Но тогава… Алена извика. Иън се извърна и я видя да се бие с Питър и преди да се усети, той нададе своя боен вик на янки и се понесе към навеса.
Тя се бе опитала да се държи разумно. Бе си напомняла, че някога се е мислела за влюбена в Питър. Каза си, че няма да я заболи, че не можеше да извика. Ако извика и Иън я следваше, тя можеше да постави живота му в опасност, понеже той със сигурност щеше да тръгне след нея. През целия ден тя знаеше за намерението на Питър да я изнасили и се опитваше да си каже, че може да изтърпи подобно нещо. Трябваше да го изтърпи — носеше още едно дете в утробата си. И имаше Шон.
Може би имаше дори Иън.
Искаше да се държи разумно. Смело и толкова стоически, че може би щеше да успее да разубеди Питър с пълната си безучастност.
Ала когато той я завлече до задния край на навеса и я хвърли на земята, докато хората му стояха на пост до огъня, тя извика.
И настъпи пълен хаос.
Иън се втурна откъм дърветата, като викаше по начин, който можеше да се мери със семинолския боен вик. Започна да стреля с пистолетите си и отново улучи Джарвис.