Той падна. Мъртъв.
Но Тейтъм, въпреки раната си, бе умел стрелец с лявата си ръка и на свой ред откри огън, още докато Питър извади пушката си и бясно започна да стреля в нощта.
После настъпи тишина.
Питър, наполовина над Алена, леко се надигна.
— Макензи!
Отначало не се чу нито звук.
— Бий се с мен за нея, О’Нийл. Бий се с мен за нея!
Питър започна да се смее.
— Не трябва да се бия с теб за нея, Макензи. Тук сме двамата с моя човек, а ти си сам.
Но внезапно последва още един изстрел — от съвсем друга посока.
Алена усети внезапната конвулсия на Питър, когато се завъртя и я повлече след себе си. Тя се вгледа в нощта, молейки се за някакво спасение.
После видя един мъж да се носи напред.
И сърцето й замря.
Понеже той бе в сиво. Красива сива униформа с шапка с перо.
Но още докато усети как сърцето й замира, тя видя, че Иън е излязъл иззад кола, където се бе прикрил от куршумите.
И като се обърна отново, самата тя позна ездача.
Джером Макензи.
Джером яздеше право към лагера в светлината на огъня.
— Ти! — изрева гневно Питър, загледан в Джером. — Ще увиснеш на въжето! Ти си офицер от Конфедерацията, за бога! И би трябвало да си някъде на някой кораб. Ще увиснеш на най-високото дърво, задето предаваш страната си заради роднините си.
— Чудя се какво ще е твоето наказание за изнасилване, Питър — рече студено Джером. — А ти, ти си позор — рече той презрително, загледан в Тейтъм.
— Тя е Мокасина… — започна Тейтъм.
— Боях се, че е така — рече тихо Джером. — Здравей, Иън.
— Джером — отвърна Иън.
— Той трябва да умре — рече Питър на Джером. — И ако вие двамата си мислите, че ще съюзите кръвта си срещу мен, помнете, че сме в разгара на война.
— Войната е между теб и мен, Питър — рече Иън е равен тон.
— Застреляй го! Застреляй го! — заповяда Питър на Тейтъм, обзет от истински бяс.
Но никой не помръдна.
Тогава Иън решително пристъпи напред. Мина точно покрай Тейтъм, който изглеждаше твърде слисан, за да се нахвърли върху него. Иън скочи върху платформата на навеса и запристъпва към Питър.
Хвърли пистолета си и извади сабята си.
— Точно тази война е наша, Питър. Да я довършим, без да убиваме никой друг.
Питър се поколеба. Все още държеше Алена. Погледна към Джером.
— Ако го убия, ти си заминаваш.
— Убиеш ли го, аз си заминавам — съгласи се Джером.
Питър се усмихна. Той протегна ръка надолу, уж за да вземе сабята си.
Вместо това грабна шестпатронния си колт, но преди да успее да стреля право в Иън, Алена извика. Хвърли се върху Питър. Пистолетът изгърмя.
— Не! — извика Иън, като стовари сабята си със съкрушителен удар върху дръжката на пистолета.
Алена падна. Пистолетът излетя. Тогава Питър посегна към сабята си.
И Иън усети как по крайниците му се плъзна страх за жена му, но не можеше да я достигне. Иън се бореше със страха и му причерня.
Войната бе подобрила способностите на Питър. Той се биеше с ярост и сила. Но Иън бе бесен и отчаяно се опитваше да стигне до Алена.
Господи!
Беше водил толкова трудни боеве. Бе печелил толкова много битки. Той бе Пантерата.
Но въпреки това тази битка нямаше да означава нищо, ако тя не се измъкнеше жива.
С крайчеца на очите си видя, че Джером е стигнал до платформата на навеса и внимателно вдигаше Алена на ръце. Тя не помръдваше.
Върхът на сабята на Питър рязна челото на Иън. Той усети как капка кръв пада в окото му и яростно запримига.
И започна да се бие още по-яростно в отговор.
Питър се хвърли диво напред.
Иън бе подготвен.
Не трябваше да заколи врага си — Питър сам се набучи на сабята на Иън.
За първи път той не съжаляваше за пролятата кръв, за изгубения живот. Без да обръща внимание на Тейтъм, той се втурна към мястото, където Джером бе коленичил до Алена.
— Той е одраскал слепоочието й. Тя е в безсъзнание и е студена. Да я занесем в Беламар — рече Джером.
Той стана и остави Алена в ръцете му.
— На трийсет минути оттам сме. Тя има нужда от помощ. Тийла, баща ми и Джен са в Беламар.
Иън кимна. Но после се спря и се обърна към Тейтъм, който наблюдаваше нервно Иън и Джером, като местеше поглед от единия към другия и облизваше устните си, насочил пушката си към тях.
— Не може така! — рече Тейтъм. — И двамата сте мои пленници.
Иън погледна към Джером, а после му подаде Алена обратно. Извади окървавената си сабя.
— Глупако, ще те застрелям — рече Тейтъм. И дръпна спусъка. Но пистолетът му бе празен. Той изтегли сабята си.
Иън бе изтощен, смъртно уморен. Не искаше да убива. Но Тейтъм не мирясваше. С един удар просна Тейтъм на земята.