Когато битката свърши, Иън се вгледа в братовчед си.
— Господи, съжалявам. Писна ми от убиването.
— Някои хора не ти дават друга възможност — рече Джером. — Поне Мокасина вече наистина може да мине в легендите — добави той.
Иън кимна.
— Ще държа Алена, докато се качиш на коня — рече Джером.
— Мерси.
След няколко минути яздеха заедно през блатата и хълмовете.
Джером в сиво.
Иън в съюзническото си синьо.
Иън погледна любопитно към братовчед си.
— Как така ни намери?
Джером се обърна към него, отвори уста, а после я затвори и отново погледна напред със странна светлина в тъмносините му очи.
— Пристигна една твоя приятелка.
— Приятелка ли?
— Мис Магий.
— Така ли?
— Беше интересно.
— Аха. Няма ли да ми разкажеш?
Джером отново го погледна.
— Не — отвърна той след малко.
Иън повдигна вежда, но не настоя. Ставаше все по-загрижен за жена си.
— Джером… благодаря.
Джером се усмихна и кимна.
— Знаеш ли — рече той след миг, — още сме във война.
Но и двамата знаеха, че за тази нощ е обявено примирие.
Тя се чувстваше замаяна. Като отвори очи отначало стаята се въртеше. Бавно спря.
Тя притвори очи и после яростно запримигва.
Беше си у дома! Наистина у дома. В собствената си стая.
Опита се да се изправи на леглото. Стаята се залюля леко, а после застина. При нея имаше някой. Тя премига и посетителят се фокусира.
Джен.
Тя извика, протегна се напред, прегърна Джен и бе прегърната на свой ред.
— Как се чувстваш? — попита тя Дженифър.
— Чудесно.
— Но нали си била… обесена.
— А ти — застреляна.
— Така ли? — рече Алена. После си спомни. Спомни си всичко. — О, боже мой, Иън…
— … е добре — довърши Джен. — Стоя буден цяла нощ, боеше се, че майка ми не е права и че ти ще спреш да дишаш. Непрекъснато трябваше да се уверява, че дишаш, че сърцето ти бие. После каза, че трябва да каже на хората си какво се е случило. Обеща да се върне.
— О! — въздъхна Алена с облекчение. Тя се облегна назад, а после отново се надигна загрижено.
— Баща ти няма да го застреля, нали?
— Иън ме донесе тук. Баща ми не би позволил и косъм да падне от главата му.
Алена се усмихна.
— Добре. О! Ами Джером…
— Също е добре. Но се върна в морето. С един спътник.
— Спътник ли?
— Риса Магий. Тя дойде тук и по някакъв начин намери брат ми. Ето как той тръгна да ви търси вас двамата с Иън. Беше доста странно, но сега… те си заминаха.
— Заминаха ли? Риса е тръгнала оттук с бунтовнически кораб? — попита невярващо Алена.
— Така ми казаха. Както изглежда, те са потеглили на зазоряване.
— Защо Риса ще тръгва сега? — запита се Алена на глас.
— Може би си е мислила, че вие с Иън се нуждаете да останете сами известно време.
— След като ни… помогна? А и Иън вече дори не е тук.
Дженифър повдигна рамене.
— Иън ще се върне, а и Джером може да бъде много убедителен, кой знае?
Алена се намръщи, все така озадачена. Беше от главата й, естествено. Тя докосна слепоочието си, пипна превръзката там.
— Стреляли са по мен?
— Одраскали са те. Само повърхностна рана. Извадила си късмет — Дженифър замълча за момент. Докосна шала, който бе увила около врата си и се усмихна на Алена. — И двете извадихме късмет. Ние изслужихме, Алена. Изпълнихме нашата роля. Нали знаеш… ранените ги пращат у дома.
— Което ще рече…
— Че войната за мен свърши. Мисля, че и ти трябва да я приключиш.
Алена поклати глава.
— Дженифър, не можем да сложим край на войната.
— Можем да сложим край на войните, които водим вътрешно — рече Дженифър. Внезапно тя се изправи. — Трябва да спиш, почини си.
Дженифър я остави. Алена не мислеше, че ще си почине. Изгаряше от нетърпение да види Иън. Но заспа.
И като се събуди отново, тя се почувства по-добре.
Повече от добре.
Жива.
И животът бе там, навън.
За да бъде изживян.
Той стоеше на малката плажна ивица срещу континента и гледаше към брега. Към мястото, където дезертьорът едва не удави Алена в деня, когато умря Теди. Когато войната още не бе започнала.
Те бяха избрали различни страни.
Но тя бе готова да даде живота си за него. Дори след като той я бе заподозрял в най-лошото предателство.
Той затвори очи и се заслуша в шума на вълните. Отнякъде чу крясък на чайки. Това бе домът му. Флорида — с водата, слънцето, красивите екзотични птици. Той обичаше родния си край.
В крайна сметка Флорида щеше да се върне към Съюза. Както и самият той. Но сега…
Той се засмя. Чу приближаването й, колкото и тихи да бяха стъпките й.
Пое си дълбоко въздух и вдъхна аромата й. Тя се спря зад него и той много бавно се обърна.