— Не очакваше ли Питър О’Нийл?
Трябваше да го убие — или самата тя да получи разрив и да умре.
— Върви по дяволите, аз не съм любовницата на Питър О’Нийл, аз…
— Така ли? А чия любовница си? — гласът му бе станал много сериозен. Наситеното тъмносиньо на очите му бе докоснато от отражението на слънцето във водата по разтърсващ начин. Тя осъзна едновременно силата и чувствеността му и се прокле още по-яростно, докато истерията се надигна в нея. Лудешкото й въртене и борба не й помагаха ни най-малко. О, мили боже, баща й живееше в облаците, но такъв скандал, в който бе замесена неговата единствена и драгоценна дъщеря със сигурност щеше да го убие!
— Пусни ме да си вървя, пусни ме, веднага! — изкрещя тя, а ноктите й раздраха китката му, която я държеше.
Но пръстите му се затегнаха.
— Коя си ти? — попита той разгорещено.
— Пусни ме!
— Коя си?
Той нямаше да я остави да си върви. Хватката му остана здрава като желязо. Щяха да останат тук завинаги и да плуват голи във водата.
— Аз съм Алена, Алена Макман и някога те виждах доста често, като посещаваше леля си и чичо си — и баща ми — долу до останките на Форт Далас. А сега ме пусни!
Пусна я, но не защото тя поиска, а защото бе абсолютно изумен, тя бе уверена в това. И щеше да се помести, само че очите му, толкова пронизващо кобалтови на фона на бронзовите му силни черти, сякаш я бяха приковали там, във водата.
— Алена! — възкликна той с глас, плътен от ярост и презрение. — Алена? Алена!
Едно изтласкване с крака го накара отново да се плъзне по водата. Ръцете му бяха на раменете й, защото лесно можеше да се задържи на повърхността, като движи само краката си.
Той сякаш дори не осъзнаваше, че отново я докосва, толкова ядосан изглеждаше. Очите му изглеждаха черни; държеше я брутално. Гласът му прогърмя:
— Алена Макман да плува гола във вир в очакване на Питър О’Нийл? Боже мой, момиче, някой е трябвало да те набие още преди години. Какво ще каже баща ти, за бога?
— Как смееш! Не бях тук, за да се видя с Питър…
— Питър О’Нийл! Този нелеп фукльо? — продължи той, без да се вслуша във възраженията й.
— Ти не се държиш по-добре от него! — осведоми го тя изумена, че защитава Питър, но вече не й пукаше.
Въпреки това той продължи да я гледа, сякаш тя е най-непослушното и зло детенце, което някога е виждал.
— Явно не разбираш колко глупаво си постъпила. Трябва да се направи нещо. Ти не си дете, но се държиш точно толкова безразсъдно. Наистина някой трябва да те сложи на коляното си сериозно да те напляска! — и той отново повтори въпроса, който разкъса сърцето й: — Какво си мислеше? Какво ще каже баща ти?
Той бе по-голям от нея, но не толкова много, само с пет години. И въпреки това изглежда я мислеше за малкото момиченце, което бе виждал толкова пъти преди години. Не бе осъзнал, че е пораснала, че сега е зряла и независима жена.
— Мен? Мен ли трябва да напляскат? Негодник такъв! Ти си този, който направи невероятна грешка. Теб трябва да те набият така, че да изпаднеш в несвяст. Трябва да те обесят. Какво би казал твоят баща за теб? Да плуваш гол във вир. Безразсъдно, безотговорно. Като дете. Да се гмуркаш тук, да нападаш една млада дама, гостенка в дома ти. Върви по дяволите, хиляди пъти по дяволите, да нападнеш мен…
— Когато си искала да те нападне някой друг? — попита той. Очите му се присвиха върху нея. — Аз не те нападнах, Алена Макман, но може би трябва да те предупредя: гола нимфа, която плува като птичка във вир, наистина изглежда подканваща за намеренията на някой мъж — рече той ядосано. — За намеренията на всеки мъж.
— О!
Каква глупачка беше. Това бе частен вир, да, принадлежеше на семейство Макензи. И Иън Макензи бе тук.
Тя отново се опита да се отскубне от него. Той бе невероятно силен и решителен. Тя започна да го удря толкова яростно, че чу как той изстена, но не възнамеряваше да я пусне. Внезапно ръцете му се обвиха около нея, докато се опитваше да я държи неподвижна. Това бе много по-окаяна позиция от тези, в които бе попадала по-рано. Тя бе точно срещу голото му тяло и накрая бе принудена да застане неподвижна.
Не, всъщност тогава й се щеше да е мъртва. Понеже тялото й бе почти в неговото. Тя усещаше твърдите косми на гърдите му срещу меките си гърди да я докосват толкова плътно във водата. Това усещане бе толкова разтърсващо, че й се искаше да изкрещи.
Страните й горяха. Цялото й тяло гореше.
Сега борбата й с Питър О’Нийл изглеждаше толкова дребна случка. Тогава щеше да знае как да се движи, как да надделее, как да го нарани и да се освободи. Баща й я бе научил да се бие. Самият той я бе научил на доста неща и бе угаждал на всичките й прищевки — бе наел учител по фехтовка, когато тя прояви интерес към сабите. Бе я научил да язди, да се прицелва, да стреля, да се отбранява от нападател.