Лицето й се показа над водата. Тя успя да извика задавено:
— Помощ!
После тъмнината сякаш я погълна, оставяйки само една мъничка пролука светлина…
Зрението й бавно се върна, а после и съзнанието й. Бе положена на меката тревиста земя край вира, близо до падналия дънер. Лежеше гола по корем, а над нея стоеше гол мъж, от който капеше вода, и изкарваше водата от дробовете й.
Тя се закашля, изплю вода и се обърна ужасена към Иън с широко отворени очи.
— О, господи!
Алена скочи на крака; твърде бързо. Олюля се. Той й помогна, въпреки съпротивата й.
— Погледни ме! — заповяда й той яростно.
Тя несъзнателно го направи.
Очите му изглеждаха по-черни и по-яростни от всякога. Гневът му бе толкова голям, че тя помисли, че ще я удари.
— Да не би да се опитваше да се удавиш заради това конте? Глупачка такава! Та той не заслужава.
— Какво? Аз не се опитвах да се самоубия!
— Но беше влюбена в него, нали?
— О, боже! — тя поклати глава яростно и енергично. — За бога, моля те, остави ме да се облека…
Все още напрегнат, той повдигна тъмната си вежда.
— Очевидно не си имала нищ против да скочиш гола във вир, когато си мислела, че Питър О’Нийл ще дойде при теб.
— Пусни ме!
Той го направи. Тя се втурна право към дрехите си, ужасно непохватна в бързината. Съзнаваше, че той се облича сръчно и умело до нея.
Естествено! помисли си тя злобно. Мъже! Той беше свикнал много повече от нея да се съблича и облича. Бе напълно облечен, от униформената му куртка до лъснатите ботуши, ножница и сабя, докато тя все още се бореше с корсета си.
— Може ли? — попита той любезно зад гърба й, като протегна ръце към връзките.
— Не, ти…
Но той вече бе сложил ръце върху връзките, стягащи корсета и леко бе подпрял коляно на гърба й, за да ги промуши.
Бе свикнал и с корсети. Очевидно. Лавиния вероятно го бе научила всичко за корсетите. Всичко, което не знаеше от предишния си опит. О, боже, всички мъже ли са такива отвратителни същества? Да се интересуват от секс, престиж, пари и изобщо да не им пука дали тези неща са събрани на едно място или на няколко различни?
Алена трепереше, докато Иън й помагаше да облече и роклята, но когато и това бе готово, тя бързо се дръпна от него и пак седна на дънера, обу си ботушите и завърза връзките им. Осъзна, че той се е изправил, скръстил ръце пред гърдите си и я гледа със син огън в очите си през цялото време. Тъкмо когато се канеше да стане, единият му крак, обут в униформените ботуши на Съюза, стъпи до нея и той се наведе, като я заклещи на дънера.
— Къде отиваш? — попита той.
Тя се вгледа невярваща в него и немалко притеснена, пряко волята си. Иън Макензи изглеждаше много висок и както се бе уверила тя от собствен опит, бе отрупан със силни и здрави мускули по цялото тяло. Бе изключително красив мъж с изсечените си черти, гарвановочерна коса, необичайно сини очи и изписани вежди. Петте години разлика във възрастта им внезапно започна да изглежда доста солидна. Челюстта му бе застинала в положение, което й казваше, че той е наясно какви последствия ги очакват заради случилото се тук. Съвсем естествено бе ядосан. Тя усети някакъв хлад, като си помисли, че не е възможно действително да възнамерява да убие Питър. Разбира се, че не. Въпреки това, като го гледаше в този момент, тя се радваше, че не е О’Нийл.
Не че Иън я гледаше с по-малко презрение. Тези негови пронизващи очи я измерваха осъдително. Тя отвърна на погледа му. Не. Няма да го остави да я сплаши.
— Трябва да се върна и да говоря с баща си и ти би трябвало да си доста притеснен, задето се налага да сториш същото. Не че на мъжете не се дава свобода да се държат като абсолютни животни, но след като всичко това се е случило в къщата на баща ти, той може да е доста разстроен от цялата история.
— Баща ми ще разбере какво се е случило от моята уста, но не той е главната ми грижа.
— Е, това може да те изненада, но моят баща е разумно същество, което ме обича…
— Така е, обича те. И именно в това, мис Макман, може да е проблемът ни.
— Ние нямаме проблем, мистър Макензи. Сигурна съм, че обичната мисис Трехорн бързо ще ти прости за това прегрешение и отново ще се намериш в обятията й. Що се отнася до мен, говори се, че съм вещица, така че фактът, че от време на време се отдавам на плътски грехове, няма да нанесе по-голяма вреда на живота ми, отколкото всичко друго, с което съм се сблъсквала досега. Но ако…