— Значи така било! — промърмори Иън.
— Какво е така? — извика Алена смутена и разтревожена. Тези сини очи се забиха в нея и сякаш я прободоха.
— Той обеща да се омъжи за теб. Но семейството му не те счита за достатъчно добра.
Тя беше достатъчно унизена.
— Следващият път, когато чуя да те описват като джентълмен, мисля, че ще… повърна! — възкликна тя разгорещено. — А сега, ако обичаш…
— Не обичам. Ти ме компрометира.
— Какво? — почти извика тя. — Аз съм те компрометирала? Не говори глупости — на мъжете им е позволено да… си играят с… — Тя усети, че сякаш отново се задушава. — От мъжете се очаква да търсят компанията на… паднали жени!
— Това е невероятно деликатна ситуация — каза той.
Тя отново усети натиска на погледа му, а очите му се плъзнаха по нея с нещо твърдо, пресметливо и все така яростно в тях.
— Няма ситуация — увери го тя. Но кобалтовите му очи останаха тъмни и властни, докато я гледаше настоятелно. — Мис Макман, как да го кажа по-деликатно…
— Защо изобщо се притесняваш за деликатност в този момент?
— Наистина — рече той, а очите му отново хладно полазиха по цялото й тяло. После се спряха върху нейните и рязко се присвиха. Той попита направо: — Ти не очакваш дете от Питър О’Нийл, нали?
Тя нямаше да е по-слисана, дори и ако я бе зашлевил през лицето. За момент не можеше да отговори.
Мълчанието й сякаш го убеди, че догадката му е вярна.
— Ох, горкото момиче. Господи, затова ли се опитваше да се… самоубиеш?
Тя се почувства така, сякаш отново се задушава. Изкушението да се нахвърли върху него бе неконтролируемо. Тя се опита, наистина се опита да издере бузите му с нокти, но той бе прекалено бърз за нея — хвана китката й и я стисна така, че тя извика.
— Не, по дяволите, не очаквам дете от Питър О’Нийл и не съм се опитвала да се самоубия. Никога няма да се опитам да се самоубия, особено пък заради някакъв мерзавец.
— Убедена ли си в това?
— Ти да не си бавнозагряващ? Ако някога се опитам да се самоубия, убедена съм, че ще го знам.
По чертите му бързо премина чисто раздразнение.
— Имах предвид за детето на О’Нийл.
— Никога не съм била по-сигурна за нищо през живота си! — извика тя вбесена. — А и това не е твоя грижа!
Той внезапно пусна китката й. Закрачи пред дънера със скръстени пред гърдите ръце.
Иън се вгледа в нея и тя отново видя гняв в очите му и в стаеното напрежение в погледа му, но там имаше и нещо друго: някаква умора и житейска мъдрост. Когато заговори, той прозвуча странно пораженски.
— Знаеш, че не можем просто да се върнем.
— Защо?
— Питър вече нетактично е осведомил всичко живо, че ние с теб сме имали среща във вира. Баща ти е съкрушен и унизен, моят е вбесен, че съм се отнесъл така с дъщеря на негов приятел, добър и почтен човек. Чичо ми ще бъде абсолютно ужасен, тъй като аз се запознах с баща ти чрез него. А и твоят баща — добави той с някаква перверзна развеселеност — може да иска да ме извика на дуел — той може и да е учен, ама като стане въпрос за теб, е не по-малко романтичен.
— Мислиш, че баща ми ще те предизвика на дуел? Това е глупаво, абсурдно, то е…
— Забравяш, че живеем в галантния Юг, макар и в най-затънтените пущинаци на тази най-тачена част от страната ни! — Гласът му прозвуча с горчивина, тя не знаеше дали се подиграва с родния край или със себе си. Той продължи: — Баща ти трябва да поиска удовлетворение, а аз наистина не искам да нараня стареца.
— О, как смееш, арогантен грубиянино! Да смяташ, че си по-добър от баща ми…
— Прости ми — прекъсна я той сухо.
Алена остана неподвижна за момент, вбесена, но осъзнала, че Иън наистина може да убие баща й с едно врътване на китката си. Баща й бе на възраст и не разбираше от нищо друго, освен от книгите си и науката.
Тя се бореше за чувство на достойнство и му каза:
— Нищо не може да се направи. Стана каша и това е. — Внезапно осъзна колко голяма е тази каша и колко е сериозно всичко. Джентълмен от Юга, какъвто бе баща й, определено трябваше да поиска удовлетворение, ако дъщеря му е била компрометирана. — О, боже мой, бедният ми баща.
— Може би е трябвало да си помислиш за него, преди да се съблечеш и да се гмурнеш във вира като сирена от дълбините.
— Ти си непоносим! Аз си мислех, че съм сама! Всеки почтен мъж щеше да…
— Сама? Не чакаше ли Питър О’Нийл?
— Ти никога няма да имаш възможност да убиеш баща ми на дуел, Иън Макензи, защото първо ще те убия аз.
Той вдигна ръка.