— Мотивът зад неблагоразумието ти сега е без значение.
— Неблагоразумие ли? Неблагоразумие!
— Мис Макман, наречи ме груб, наречи ме здравомислещ, но се боя, че в нашето общество възпитаните млади дами просто не се разхождат голи!
До този момент Алена трябваше да е разбрала, но все пак сега имаше бариерата на дрехите си. Тя скочи от дънера, решена да му нанесе някакъв физически удар.
Това бе атака, която не бе очаквал. Подпрян с единият си крак на дънера, той изгуби равновесие от внезапното й нападение и те се строполиха заедно върху меката земя. За момент тя бе върху него и го гледаше с изненадани очи.
Може би беше израсла малко прекалено груба. Тъй като бе готова да му нанесе един силен юмручен удар в челюстта. Ала мъжката гордост очевидно го спря точно навреме и тя откри, че е вдигната и после заклещена под него.
Той бе над нея с ръце от двете страни на главата й, докато се опираше на тях, за да, не се стовари с цялата си тежест върху нея. Лицето му бе само на сантиметри от нейното.
— Усмири се, палавнице. Боже мой, ти си доста ядосана! — рече й той гневно.
Тя да е ядосана? Той бе луд за връзване, по дяволите.
— Още нищо не си видял — увери го тя с предупредително присвити очи. Можеше да го убие. Просто да го убие.
— Може би щеше да ти се отрази по-добре, ако бе отраснала под грижите на някоя строга възпитателка…
— Не смей да обиждаш баща ми.
— Мис Макман — рече той, вече доста сериозен, изправи се и я възседна с ръце, дразнещо скръстени пред гърдите му. — Никога няма да посмея да обидя такъв добър и мил човек като баща ти. И именно в това е бедата.
— Само ако ме пуснеш…
— Не можеш да тръгнеш и наистина трябва да го разбереш.
— Но…
— Питър О’Нийл е злобен млад фукльо, който ще стори всичко възможно, за да създаде колкото се може повече шум около тази случка. Лавиния е наранена, мисли си, че е пренебрегната и при тези обстоятелства може да бъде дори по-злобна от Питър. Докато тази история стигне до втория си слушател, ние ще сме се любили толкова страстно в храстите, че птиците са се изчервявали, и изобщо няма да сме забелязали идването им.
— И какво предлагаш?
Той се поколеба, а следващите думи изглежда бяха мъчителни за него. И въпреки това нищо друго не можеше да я слиса повече.
— Очевидно — рече той с равен тон — нямаме друг избор, освен да се оженим.
Алена усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
— Не — каза тя меко.
Той поклати глава и се вгледа в Алена и на нея пак й се прищя да потъне в хладните дълбини на вира. Той не я обичаше, не я желаеше. Смяташе я за зле възпитана, леконравна уличница, която току-що бе поставила и двама им в ужасна ситуация — но щеше да изпълни дълга си.
Колкото и да е странно, на нея й се щеше да избухне в смях. Питър й бе заявил, че нито един уважаван мъж няма да поиска да се ожени за нея. Нито едно семейство не бе по-уважавано от Макензи в щата. Всичко това бе толкова тъжно и толкова нелепо.
— Очевидно не си ме чула — рече Иън сприхаво. — Нямаме избор.
Да не би да си мислеше, че тя е някой от подчинените му военни? Че може да я командва, както пожелае?
— Не, винаги има избор.
— Как ще се чувства баща ти, мис Макман, когато му сервират всичко това? — попита той с хладна вежливост.
Тя ядно прехапа долната си устна. Как щеше да се чувства баща й? Съкрушен. Независимо дали ще разбере, че тя е искала само да поплува в бистрия вир. Можеше да излезе наяве, че тя глупаво се бе захласвала по Питър О’Нийл и самият факт, че дъщеря му е била спипана гола…
Тя не искаше да говори за това. Не искаше да си представи какво ще си помисли и как ще се почувства баща й. Със сигурност щеше да реши, че е опропастил живота й, като не я е възпитал както трябва.
— Във всички случаи ще има скандал — прошепна тя.
— Вероятно. А вероятно можем да противодействаме на Лавиния и Питър.
— Как? Няма начин да го направим. Каквото и да става, трябва да се върнем. Каквото и да кажем ще изглежда, че ти се жениш за мен, само защото са ни хванали и защото трябва да го сториш и скандалът…
— Ще се оженим, преди да се върнем — прекъсна я той нетърпеливо.
— Това е съвсем невъзможно…
— Не, всъщност не е. Преподобният Дауд днес не дойде на празненството на баща ми поради силен зъбобол. Той си е вкъщи с жена си и девера си. Дотам има половин час път, ако ходим по-живо и още десет минути езда на връщане, защото можем да вземем някой кон от него. Ще се върнем на празненството доста разстроени от това, че семейното ни положение е разкрито, преди и двамата да сме успели да съобщим на родителите си за решението да си пристанем.
— Но аз не съм пълнолетна.