— Церемонията ще е законна, освен ако баща ти не реши да я анулира.
Алена само го гледаше с празен поглед. Той имаше разрешението: идеалното разрешение. Понеже беше прав. За да спаси положението им в обществото — да не говорим за съкрушените чувства на родителите им, а може би дори и проливане на кръв — те трябваше да се оженят.
И беше прав за още нещо: щеше да е много по-добре да се оженят, да се престорят, че са го сторили доста отдавна и по този начин да противодействат на усилията на Питър и Лавиния да ги видят тотално унизени и да създадат ужасни проблеми — а може би дори и кръвопролитие в семействата им.
Но като погледна към Иън, сърцето й сякаш трепна.
Да се ожени. Иън Макензи.
Внезапно той изглеждаше много по-възрастен — далечен, различен. Човек, който се познава, взел е решение и не позволява някой да пречи на избора в живота му, така, както той го разбира. Готов да води битките, които е решен да спечели.
Тя не можеше да бъде негова съпруга. Внезапно се почувства много зле, съзнавайки, че може никога да не освободи живота си от гнева, който непреднамерено бе предизвикала днес. Алена не искаше да признае, че се бои от изискванията, които ще предяви той към една съпруга, бои се да остави душата си в ръцете на човек, който е убеден, че тя е предизвикала всичко това с плътското си желание да съблазни друг мъж, когото той изглежда искрено презираше.
Тя изобщо не познаваше Иън. О, господи, с изключение на това, което бе научила днес.
Не е истина! Някога тя го познаваше. Знаеше, че е прекарал известно време сред хълмовете и блатата долу на юг с чичовците и братовчедите си, говореше езика хитичи на племената макасуки и езика на семинолите. Бе научил трудните уроци на индианските младежи и веднъж Сидни с гордост й заяви, че Иън можел да се сбори с голям мъжки алигатор и да победи. Спречкването между Питър и Иън беше стигнало до размяна на удари, задето Питър бе направил някаква презрителна забележка за индианците. Иън бе разкървавил носа на Питър и му бе счупил един зъб, но се бе овладял, преди да нанесе други поражения.
Може и да го е познавала по някое време, но тогава бе малко момиче, приятелката на по-малката му братовчедка Сидни, която се мъкнеше след него, Джером, Брент и Джулиън, докато ловяха риба в реката и залива и слагаха капани в гората.
Това бе много отдавна. В друго време и място. Друг свят.
Сега те си бяха наистина непознати. Тя действително не го бе виждала от години.
Тя не можеше да диша, не можеше да отговори. Все още не бе дала отговор, когато той се изправи, протегна ръка към нея и я вдигна на крака. Взе ръката й, преплете пръстите си с нейните и тръгна.
Тя го следваше мълчаливо дълго време. Естествено Питър и Лавиния вече се бяха върнали. Те нямаше да идат направо нито при Джарет Макензи, нито при Тиодор Макман. Може би Питър щеше да иде при Тара Макензи, преструвайки се на много разтревожен от действията на сина й. А може би Питър и Лавиния просто щяха да започнат да шушукат наляво и надясно, докато слухът стигне до бедния заплеснат учен Теди Макман и до стълба на общността, високо уважавания Джарет Макензи.
Внезапно Алена спря и задърпа ръката, която я държеше.
— Иън, ти не си дообмислил това. Това е… брак — рече задъхано, втренчена в тъмносините му очи с цялата си сериозност. — Как ще живеем? Не можем просто да…
— Виждаш ли друг изход? — попита той любезно.
— Но, боже мой, това е толкова сериозно.
— Наистина.
— Разводът ще е още по-голям скандал.
Очите му просветнаха насреща й.
— Няма да има развод. Не сега. Аз трябва да се върна на военна служба. Често пътувам. Ти рядко ще ме виждаш. А дребните ни проблеми няма да са чак толкова важни според мен. Много скоро… — той сви рамене. — Много е вероятно да избухне война и това, което се случи днес, наистина няма да означава абсолютно нищо.
— Война ли?
Той не отговори. Закрачи отново.
— Война? — повтори тя. — Иън, няма да има война. Ако има проблем, Флорида просто ще се отдели от Съюза. И другите щати ще сторят същото. Ще образуват нова нация! По дяволите, Иън…
Той не й отговори. Бързаше.
Оживено бе слабо описание на скоростта, с която се движеше. На практика тя тичаше, за да го настигне и бе останала без дъх, което правеше спора невероятно труден.
След миг заби нос в гърба му пред хубавата оградена ливада на свещеника. Иън отвори портата, а тя го последва. След няколко крачки вече стояха пред вратата на преподобния и чакаха.
Брак. Това бе обвързващо. Щеше да промени живота й, да промени мечтите й.
— Иън.
Той не я чу.
— Иън! — тя отново трепереше, явно не можеше да престане.
Той сведе поглед към нея.